Тодор Каракашев

В периодите на своето творчество Богдан Овесянин подписва произведенията си с различни псевдоними: Федя Кръстев, Овесянко, Адажио Чубрак, Виктория Планинска, Елха Никитина. Трябва да кажем, че това все пак се отнася към творчеството му за възрастни.

Между другото, във връзка с псевдонимите му, писателят и негов близък приятел Спас Кралевски описва следния занимателен случай:

„Веднъж Богдан ни устрои хубава шега. В печата се появиха стихове и разкази на някоя си Виктория Планинска. Заговорихме за това име. Богдан подхвърли, че я познавал. Била много красиво момиче, с бяло пухкаво лице и ръжени коси. Ние настоявахме да ни запознае с него. Той се съгласи с готовност. На определеното място за срещата бяхме трима. Чакахме, чакахме, но Виктория Планинска не идваше. Почнахме да нервничим. Богдан беше спокоен и се учудваше защо не идва момичето - иначе то било възпитано и държало на думата си. Чак след повече от месец разбрахме от един редактор, че Виктория Планинска е псевдоним на Богдан…”

Честата употреба на псевдоними в творчеството му за възрастни обаче, не се отнася и за литературата за деца, в нея той използва само един - Богдан Овесянин.

Единствено изключение правят няколко стихотворения през 1936 г в сп. „Светулка” („Пролетна песен”, кн.6; „Лястовиците са тук” и „Хоро”, кн. 7), под които стои името Овесянко.

Но не по желание на автора им, а по волята на Александър Спасов (Планински) - уредник и редактор на списанието.

Още по-интересно, а и малко познато за литературната ни история е, че същият този редактор „обогатява” редицата от литературни имена на Богдан Овеснин с още едно.

Това се случва в кн. IV от м. декември 1935 г, където е поместено стихотворението „Горка горчица”. Редакторът по свое усмотрение го подписва с името Богдан, понеже, както самият твърди, не му харесал псевдонима Овесянин!

Псевдонимът Богдан Овесянин е датиран към 1927 г, за първи път в сп. „Наковалня”.

Възможно е изборът да не е случаен, а да има логично обяснение. Може да се предполага, че първото име е взето от върхът, извисил се над родната му Средна гора.

Богдан е най-високият в тази планина и е кръстен на едноименния легендарен хайдутин. От друга страна Овесянин - това име е харесвано както по значението си, така и по семейни причини.

В основата е желанието на писателя да прилича на баща си, който също е публикувал стихотворения под името Овесянко. (Боян Бойчев - в. „Дума”, бр. 198, 2018 г)