ЖИВОТЪТ В ЗРЯЛАТА ВЪЗРАСТ
По повод Ники Комедвенска. „Три молитви”, С., 2022
Тази книга улавя момента, в който младият живот преминава в живота на зрялата възраст. Тогава изненадите стават по-малко и не толкова учудващи и загадъчни; хората придобиват реален вид, собственото битие и ежедневният бит започват да се изравняват и мисълта да става по-стройна и по-спокойна.
Талантливият поет неизбежно прекрачва осъзнато и с широко отворени очи през тази линия, защото я забелязва, замисля се над онова, което остава зад него, като не се плаши от идващото срещу му.
За него животът все още кипи, но и започва да се укротява. Но то не е от старост или немощ, а от необходимостта да бъде видян; да се открият подробностите в него, да се отрезви съзнанието, за да стане ясно на умния човек цялата логика и морал на съществуването. И за да продължи спокойно към края на дните си.
Това е реализмът в литературата.
Днес този реализъм се носи и утвърждава от една група поети и разказвачи, навлезли в зрялата си житейска възраст. Те са натрупали достатъчно опит и знания, писателски умения и нравствено съзнание, за да приемат отговорността си на творци и граждани, натоварени да изразят времето и да помогнат на хората да мислят разумно.
Пред тях е и задачата да преодолеят пораженията на ширещите се досега постмодернизъм и неолиберализъм с тяхната човеконенавист и егоизъм.
Това са млади по дух все още хора, достигащи или вече навършили 50 години, издали няколко книги, утвърдили се като имена, придобили заслужено самочувствие - макар че постмодернистите не ги озвучават и не позволяват да се говори за тях.
Но въпреки това вече звучат уверено, с изчистени гласове, изяснили си проблемите на живота и възложеното им от литературата служение. Няма да изреждам имена, защото ще пропусна някого, а не е редно и не бива.
Сред тях Ники Комедвенска се налага като безспорен талант, водещо име, завършен творец, пред когото тепърва се отварят плодотворни и благодатни творчески години.
Най-важната задача пред тези автори и конкретно пред Ники Комедвенска е да разчистят измислиците и бездарията на постмодернизма и да започнат да възстановяват и утвърждават реализма в българската литература.
Те трябва да посеят отново здравия разум, умната дума, конкретната случка, моралния човек, за да се види в литературата реалният живот и неговите реални проблеми.
Истинската поезия подрежда живота и търси мястото на човека в него. Тя придава смисъл и облагородява. Защото животът не е абстракция, не е измислен текст или конструкция, а човешки отношения, Божествени тайни, Божествено творение. В него има следи от миналото и белези от сегашни драми и изпитания. Ние сме длъжни да го разгадаем, да вникнем в него и да познаем смисъла му. Защото иначе няма как да живеем.
Но всичко това трябва да бъде пресътворено от изкуството на словото, за да бъде смисълът му наистина реален и дълбок. Извън изкуството никой свят, никоя реалност и дело не може да съществува, за да влияе върху хората, да ги изразява и бъде свидетел на тяхното съществуване.
В „Три молитви” на Нико Комедвенска виждаме това свидетелство. Животът на лирическата й героиня се е променил и хората в него също. И сякаш говорят по различен начин.
Много силен е поривът им за промяна. Тях не ги удовлетворява начина на общественото устройство. Противен им е човешкия егоизъм, разединението, взаимното неразбиране, неспособността да се установяват трайни и душевни връзки.
Хората живеят разделени и в неумение да проправят грешките. Недоволни са, а сякаш са стъписани, че желанието им не е осъществено и несъвършенствата са повече от добротата и милосърдието.
Това придава нервност на поетическото слово. Силният характер на лирическия персонаж не се задоволява само с думите, но иска и да променя, да изгражда.
Затова търси съмишленици и съратници; вглежда се и в странниците, които приличат на луди, защото наистина са луди, но те откликват и не жалят сили, не се страхуват да действат.
Ето го този странен понякога свят на Ники Комедвенска. Той не е окончателно установен. В него все още всичко кипи; напират сили, енергията е висока и не е овладяна от здравия разум на зрелия човек. Но постепенно гледката се прояснява и се очертава новият свят, който новото поколение сега конструира, за да го изгради реално след време.
В днешната българска реалистична и социална поезия наистина са се утвърдили поети талантливи, умни, разумни, чувствителни, способни да виждат и пресъздават живота, да свидетелстват за случващото се в него.
Аз вярвам в техните способности и амбиции. Вярвам, че те са приели мисията да творят човешки и да следват пътя на своя талант.
Ники Комедвенска ми дава кураж заради тях! Тя е много талантлива и няма как да не й вярвам!
