СИВОТО МЕЧЕ
Прогледна сивото мече. То беше съвсем малко, но вече можеше да ходи, макар че крачката му още слабо го държаха. Но какво от това? То още не искаше да се надбягва с никого.
Не знаеше да се плаши от никого, още не познаваше враговете на своя род. От време на време се опитваше да подскача и да тича, но тутакси падаше, щом се изсилеше.
Това никак не го отчайваше и то отново е опитваше да тича. Майка му всеки ден гоо ставяше само в пещерата и отиваше да търси храна. Всеки път на излизане му казваше: Не излизай далеч от пещерата и особено пази се от ловците. Но то не беше виждало никога ловци и не разбираше защо трябва да се пази от тях.
Един ден се отдалечи от пещерата повече, отколкото всеки друг път. Не знаеше какво да прави от радост и гордост, че може да ходи толкова далече само, без чужда помощ.
Изправя се на задните и на предните си крачка, търкаля се в тревата, люля се по ниските клончета на храстите, кърши ги, пада, става. Излезе на една пътечка, седна да погледа надолу, където се извиваше и губеше пътечката.
И тъкмо оттам се зададе човек с пушка и чанта през рамо. Това беше ловец. Но то никак не се уплаши от него. Дори той му се видя интересен и то го изчака, докато се доближи до него. А и не изглеждаше никак страшен ловецът. Той го взе на ръце, дори го поглади и го понесе надолу по пътечката.
Чак когато излязоха из гората и заслизаха по голия склон към селото, сети сесивото мече за майка си. Скоро ловецът го отнесе у дома си.
Радостно го посрещнаха децата на ловеца. Взеха го да си играят с него, дори започнаха да се карат кой повече да играе с него. А стопанката след като издои кравите, го напои с топло пенесто мляко.
Но нито веселите игри, нито сладкото мляко можаха да го развеселят. То мислеше за майка си. Стана му много тежко за нея, и си поплака с едри мечешки сълзи.
Отхрани го с топло, сурово месо ловецът. Наедря сивото мече. Личеше си, че ще стане едър здрав мечок.
Продаде го ловецът на един циганин, който още вечерта го заведе при циганчетата си. Какво ли не правиха те с него цялата вечер! А още на другия ден циганинът го заведе при друг циганин - ковач, който с нажежено желязо му провъртя горната устна, прекара през нея халка и здраво я закова за една верига.
Настанаха тежки дни за сивото мече. Скоро циганинът го научи на всякакви игри: да държи тояга като същински циганин, да се обляга на нея като пастир, да снема шапка като възпитан господин.
Но докато научи всички тия игри и хитрини, много бой изяде от циганина. Не забеляза сивото мече как израсна и стана едър плещест мечок.
Заразвежда го циганинът от град на град, от село на село. И там го караше да показва пред хората това, що бе научил от него. За това хората му даваха пари.
Един ден циганинът спечели много пари. А вечрта се напи така, както само циганин може да се напие. Едва държеше веригата в ръцете си.
- Тая нощ се бяга - помисли си Сивият мечок.
Двамата бавно се дотътриха до една слама извън селото. Циганинът веднага легна и заспа. Тъкмо това и чакаше Сивият мечок.
Полека и безшумно издърпа веригата из ръката на циганина, намота я на едната си ръка, за да не дрънка и с бързи, но спокойни крачки се запъти през лунната нощ към планинските гори, където без да го кара и без да го бие някой така хубаво си играеше в зелените гъсти шумаци.
——————————
сп. „Нова картинна галерия”, г. 3, кн. 2, ноември 1936 г.
