Любомир Духлински

Хубава ни е държавицата, братко, ама на народ не случихме…
Валери Какачев

Историята, казват, се повтаряла - първия път като трагедия, втория път като фарс. Нашата история, която на нищо не ни научи. Може при другите да е така или онака, но при нас тя винаги е трагедия. Да не се връщаме в миналото - не е нужно.

Дори беглият паралел между събитията в най-новата ни история достатъчно красноречиво говори, че драматичната ни съдба на нищо не ни е научила.

По време на 45-те години управление на БКП управляващите все ни прикачваха към някого и нещо. Както се казваше тогава - интернационализъм в действие.

Никой не питаше обикновения българин дали иска да е във Варшавския договор или в Съвета за икономическа помощ. Никой не направи референдум, преди да му хрумне налудничавата мисъл да ставаме една от републиките на бившия СССР.

Никой не попита майките на войниците дали искат момчетата им да окажат “братска, интернационална помощ” на Чехословакия в борбата и с „попълзновенията на световния капитализъм и империализъм”. И нашите момчета станаха част от окупаторите на “братската страна”, станаха част от силата, смазала Пражката пролет.

И тогава Тодор Живков и сие говореха от името на народа, без да го попитат за мнението му. Изразяваха решителна и безрезервна подкрепа на освободителни и терористични движения, на революции, за които 90 на сто от българите така и не разбираха, че са се състояли.

И тогава четяхме по вестниците и слушахме от екрана или радиоточката как всички българи, ама до един, сме се обявили в подкрепа на някакво си племе в джендемите на Африка.

И тогава Тато ревеше на летището в Анкара с пресипналия си глас “Мараба, аскер!”, без да ни попита дали помним 500-те години безпросветен мрак. И тогава трябваше да мразим сърбите, които, по-паметливите помнят, бяха вътрешния враг на соцсистемата, “ревизионисти, които стоят на нездрави прозападни позиции”. Бяха черната овца на соцлагера.

Днес е същото.

Управниците ни, без да се допитат до “електората”, просто го прикачват някъде. Защо не ни попитаха дали искаме да сме в НАТО или пък в Европейския съюз? Българите, казват те, не разбират за какво става дума и кой днес ни е приятел и кой враг. Че не им е нужно да питат който и да било за каквото и да било. Те знаели. Другите пасели трева. Може и да е вярно.

И днес проявяваме интернационализъм в действие. Отново сме на страната на прогресивните сили, заменяйки световната социалистическа със световната капиталистическа общност. Пак безрезервно подкрепяме. Пак сме определили ясно и точно врага. Пак най-добрият ни приятел на Балканите е Турция.

Пак се заговори за “нашия пръв партиен и държавен ръководител”.

Отново се фалшифицират анкети и общественото мнение се извърта от блюдолизците така, както е угодно на управляващите. Отново това обществено мнение ни се поднася от нечистоплътни социологически агенции и от медии, собственост на когото трябва. А който плаща, той поръчва музиката.

Отново армията ни се стяга, за да окаже “братска, интернационална” помощ на световните демократични сили в лицето на Украйна. И отново се мразим със сърбите. Те пак са черната овца - този път на демокрацията. Този път те са отявлени комунисти и заплашват стабилността на новия ред.

Издъхвайки на кръста, Спасителят помолил баща си - Бога Отец за последна милост към убийците му: “Прости им, Боже, те не знаят какво правят”. Знаели са какво правят.

И тогава, и сега. Много добре са знаели, още когато Христос е погнал търговците и ги е прокудил от храма. Дали защото прекалено много е обичал хората или защото е бил прекалено наивен, смятайки, че с този жест ще прогони злото по света, Христос не се е досетил да направи нещо много просто - да направи с търговците едно ООД, както правят днешните му имитатори - богобоязливите ни властимащи, вживяващи се в ролята на пророци и месии.

Когато говорим за властимащите, разбираме всички - без ограничение в цветове, рангове, про и анти ориентации и т.н. Достатъчно е човек да си припомни родната ни история от последните трийсетина години. Ако не помни, да поразгърне вестниците.

За тези години бяха разгромени индустрията, селското стопанство, културата, образованието, инфраструктурата, социалните дейности, здравеопазването. Поръчката по закриването на държавата ни се изпълнява успешно и процесът е към края си.

Знайно е, че обикновено интересните неща стават зад фасадите. Знае ли някой кой всъщност стои зад подставените лица, представящи се за собственици на България?

Знае ли някой кои са чакалите, които дебнат в тъмното. Говори се, подмята се, гадае се, но никой не смее да каже на глас кой стои зад всичко. Макар мнозина да знаят. Или поне се досещат.

Истината никога няма да излезе на бял свят. Който знае за какво става дума - мълчи, защото известен е законът “омерта” на Камората - „Който не мълчи, умира!” Примери с лопата да ги ринеш. Как иначе - става дума за милиарди. В зелено. Другото са алабализми в стил Радев, Борисов, Петков, Василев, Нинова и т.н. и т.н.

Все нещо уж става (или не става), някой (ще) си отиде, после нищо не било станало. Накрая всичко потъва в мъгла. Единственото сигурно е, че избрани чакали ръфат вкусни парчета от снагата на агонизиращата ни Родина и се скриват в тъмното.

И бързат - чакали много, а не остана кой знае колко за ръфане. Значи, така трябва, така е разпоредено и разпореденото се изпълнява.

Освен с корупция в грандиозни мащаби, друго обяснение няма. Нещата стават все по-драматични, ако процесът се проследи в по-дълъг период.

Заеми върху заеми, лихви върху лихви, дългът се върна далеч над изходните през 1989 г. 8 милиарда долара. Харизваме ток насам и натам под себестойността му, за сметка на това извиваме врата на народа с цените вътре в страната, работата с газта и петрола зацикли, транспортните ни коридори са затворени - къде от „братски” бомби, къде от алчни румънци, руските пазари са само спомен, потреблението драстично се свива.

Не стига това, ами ни съсипаха наводнения и градушки, нагази ни и чисто амриканско бедствие - торнадо. Какво още трябва да стане, за да се събудим?

Схемата, която се използва за затриване на българската индустрия е до болка позната - просто купуваш конкурента. Простичко като решение, изпитано от практиката и най-важното - действа безотказно. И струва евтино, защото… нищо не струва. Примери бол и бол.

И тук се отваря гигантската бездна между тези, които работят за себе си и другите, които работят за тях.

Преди време президентът Георги Първанов постави началото и обяви, че свиква първите държавни мъже, за да обсъдят въпросите на демографския срив. Като деликатен човек, президентът избегна точната дума - демографска катастрофа. Това е точната дума!

Изненада ли е за някого случващото се? Едва ли. Защо тогава трябваше да се чака толкова години, за да се предприемат някакви РЕАЛНИ мерки относно катастрофалното положение с възпроизводството на нацията?

Не че се предприеха или ще се предприемат, но пък де да знае човек… И друго си е да се приказва по въпроса - имитира се тревожна загриженост, уж се прави нещо.

Когато става дума за демографски проблем, трябва да си дадем ясна сметка, че той е само функция на много подмолни процеси, които текат отдавна и все по-бързо ерозират българското общество.

Първият от тези процеси е превръщането на лъжата в държавна политика, което пък, от своя страна, превръща държавата България в територия, която може да бъде съдебно регистрирана като ДНБ (Дружество с неограничена безотговорност).

ДНБ пък вместо да бъде в един отбор с нацията, с най-голямо настървение и удоволствие играе срещу подопечния си електорат, извинете - народ. Това донякъде обяснява защо българинът мрази държавата си. Не Родината - държавата.

Лъжат всички - лъжат отдавна, лъжат сега и се надяват да го правят и в бъдеще. Лъжат ни за всичко - за съдържанието на заповедите от ЕС и най-вече за депешите от Америка, за разни измислени „пространства” в които аха да влезем. И което си заприличва на „тука има-тука нема”.

Всички лъжат за икономическия растеж и инфлацията, за нивото на безработицата и уж разкритите работни места, за броя на уж разкритите престъпления, за броя на болните от ковид, за тайните преговори, които се водят наляво и надясно и нам се съобщават само крайните резултати и радостните вести, че са ни продали някъде. Лъже се за всичко.

Няма смисъл да изброяваме - нищо ново няма да кажем. Няма смисъл и да питаме защо ни лъжат - други плащат и те поръчват музиката. Ние само трябва да слушаме какво ни свирят. Никой не ни пита дали ни харесва.

Лъжата като държавна политика има твърде много метастази в различни области на битието. Една от тях е данъчната политика. Тук не е думата за преките и косвени данъци, които са твърде високи и непосилни за голяма част от обществото и бизнеса.

Думата е за другите - скритите данъци. Какво, освен скрит данък, беше прословутата „такса мощност”? Вярно, депутатите я “отмениха”, но пък топлофикационните дружества я калкулираха тихомълком в цената си. Защо държавата допуска между топлоцентралите и потребителите да се намества раковото образувание “топлинен счетоводител”, което смуче пресъхващите сокове на нацията?

Какво, освен скрит данък, са безкрайните такси на безбройните банки и всякакъв род дружества? Един инвалид получава няколко мизерни левчета за транспорт, примерно, но ги получава по банков път и банката му взема част от левчетата, които му се полагат.

Какво, освен скрит данък, е потребителската здравна такса? Та, един боледуващ човек, който има нужда да посети личния си лекар няколко пъти в месеца, на практика плаща повече, отколкото е здравната осигуровка на работещия.

И един пример как държавата формира скритите данъци - тя, държавата, ще поиска от БТК да плаща наем за държавната земя, през която минават комуникациите. БТК ще завиши таксите на ползващите мрежите - кабеларките, например.

Те ще вдигнат месечната такса и така джобът на чичо ще олекне с още няколко лева, но ДНБ България, а ла Пилат Понтийски, ще си измие ръцете - сакън, не съм аз, други са.

Тя, както винаги нищо не знае, нищо не е чула и разбрала, но ще предприеме решителни мерки… Не ви ли звучи някак познато, макар и позабравено? Нататък е ясно - следва мъгла.

Българинът мрази държавата си и затова, че тя го е оставила в ръцете на всякакъв род и калибър мошеници и бандити. Наскоро се появи съобщение в медиите, че в съдилищата отлежават без присъда над ЕДИН МИЛИОН незавършени дела. Един милион ненаказани закононарушения!

Тогава си задаваш въпроса - че то има ли наказано престъпление? Кой ли министър не извади списъци и не се закани люто на бандитите, кой ли прокурор не приготви чувал да връща мошениците от близки и далечни страни, където са забягнали да търсят по-евтина стоматологична помощ?

Всъщност те са си тук, даже част от тях се появиха в списъка по закона „Бандитски”, извинявам се - „Магнитски”. Вътрешния министър Рашков дори се изхвърли, че не били само толкова, а в пъти повече и че той ще ги изправи до стената.

Е, и? Ако под изправяне до стената се разбира настаняването на водача на този списък Делян Пеевски на първата банка на Народното събрание - е, направи го.

Цигани убиват професор насред столицата посред бял ден - нищо. Друг сорт мошеник препродавал лекарства на двойни цени на болниците - нищо. Самозван професор ощетил държавата с 20-30 милиона - нищо. Майната му, това пари ли са за нашето ДНБ - бълха го ухапала.

На кого да се оплачеш? Къде да потърсиш право и защита? Политиците ни се сещат за простолюдието само в навечерието на избори. Полицаи, съдии, прокурори, лекари те гледат в ръцете какво ще дадеш.

За чиновниците да не говорим. Даскали пишат двойки на поразия и после “доучват” децата ни за по 25-30 лева на час, че и нагоре лева на частно. Ами какво, аджеба, правят тогава преподавателите в училището, щом трябва децата да си доучват на частно? Вероятно подготвят поредната стачна декларация за заплати!

В областта на социалната политика нещата са още по-трагични и безконтролни. Няма да се спираме на безработицата - социалните министри достатъчно смехории наговориха за трийсет години.

Думата е за друго - масова практика в България е, независимо от заплатата, трудовият договор да се сключва на минимална заплата.

Това се знае от всички - от министерствата и НАП, та до работника. Нима държавата не може да задължи всеки работодател да сключи реален трудов договор? С полагащите се на работещия осигуровки и надбавки?

Може, разбира се, но ако го направи, как чиновникът ще си облажи пръстите, за да си затвори очите за поредното нарушение на трудовото законодателство? И иди после го накарай да гласува за теб!

Ще стане реч и за друго - отношението на държавата към младите семейства, които са дръзнали да родят дете. Толкова ли са много българчетата, та не може да им се отдели по-сносна сума за детски надбавки и майчинство? Да се направи така, че бъдещите майки да посрещат бременността си с радост и гордост, а не с ужас!

Може държавата, но не иска. Ако го направи, как ще рапортуваме на отсам и отвъдокеанските си “благодетели”, че разчистването на територията за бъдещото европейско гето върви успешно и в предвидените срокове?

Толкова ли са много българчетата, че не може държавата да поеме производството на учебници и учебни пособия, та трябва с “конкурси” да ги даде на „свои” издателства, които изкуствено завишават цените им с пъти, не с проценти? Ако не може, да иде да попита Виктор Орбан как се правят тези работи.

Народецът мрази държавата, защото тя го лишава от здравеопазване и образование - там хаосът е пълен. Смазва човешкото му достойнство, защото го лишава от работа и средства, а от там и от възможността сам да реди съдбата си.

Унищожавайки индустрията, селското стопанство, туризма, природната среда, тя го хвърля в лапите на всеки едър или дребен мошеник, нарекъл себе си работодател, който може безнаказано да се гаври с хорската нужда.

И тогава започват промените в “законодателството” и “мерките”, които уж се предприемат след всеки по-фрапиращ случай. Ако човек си даде труд да сравни два закона, излезли един след друг, отчетливо ще види, че промяна няма.

И мошеникът-работодател знае, че е безнаказан, защото България ДНБ няма да си мръдне пръста, че от КНСБ нищо не зависи, а “Подкрепа” отдавна е под крепа… Има и честни и добронамерени работодатели, които спазват законите. Само че тях ги вземат за балами, подиграват ги и ето, че и те след не много време хващат „правия път”.

Гледат и от държавата - обикновено в държавните предприятия с месеци не се плащат заплати. Нямало пари. А къде са парите на държавата? Нека всеки си отговори сам. Работещият, който осигурява парите, е беззащитен. Той е в ръцете на ДНБ. Той има само две права - да бъде стриган и доен по три пъти на ден. А, щяхме да забравим - и да гласува. Само че напоследък нещо не ще… Защо ли?

Българинът мрази държавата си, защото тя нарушава собствената си Конституция. Там са определени, освен задълженията, и основните ПРАВА на гражданите - на труд, на самоопределение, на социална защита, на собственост и т.н., и т.н. Ама го е еня за Конституцията?

И България ДНБ си мълчи. Грешка - говори един път на четири години! Когато дойдат изборите. Тогава се отваря рогът на изобилието. За определени хора и групи от хора.

Извинявам се - кандидати. Тогава ела, брато, да видиш какво се казва красноречие, как се лее мед и масло от устата на бъдещите избраници народни, които обикновено са все едни и същи.

Когато дойде ново правителство, първата му работа е да повиши данъци, такси, акцизи, оправдавайки се, както винаги, с изискванията на ЕС и че “тези, преди нас, не са си свършили работата”. Кои бяха “те”?Нали са същите, само че в по-друга конфигурация.

Как тогава да повярваш, че нещо ще се промени? Че вълкът най-сетне ще изяде лъжливото овчарче? Как да повярваш, че в България има 6,5 милиона избиратели, когато вече цялото население на държавата едва ли е толкова?

Как да повярваш, че с разни измишльотини - от рода на Българската Коледа, Българския Великден, българския Рамазан Байрам или каквото е там младите, плодовити българи и българки, които са в странство, ще се върнат? Може би - на Куковден… Пък и кой ли го е еня дали ще се върнат? Нали разчистването върви по график.

И започва най-голямата гавра с хората. Пролет е. Наближава Великден. Денят, в който синът Божий възкръсва всяка година, за да види дали не е била напразна жертвата му…

И нищо утешително не може да види по земята българска.

На този ден вярващите в Христа ще запалят свещичка и ще се помолят за здраве, за мир, за човеколюбие. Други, които просто се преструват във вярата си, ще запалят дебела свещ и ще правят най-усърдните метани.

Ще се престорват на богобоязливи, милостиви, щедри. Ще даряват домове за сираци и “социално слаби” несретници с износени дрехи, червив шоколад и омекнали портокали. А после, доволни от “милосърдието” и “богобоязливостта” си, ще яхнат многоконните си автомобили и ще се отправят към примамливите и топли светове на луксозни кръчми и курорти.

Ужасяващи са празничните акции на благотворителност. Ужасяващи в своя цинизъм и финеса, с който съсипват човешкото достойнство. Дали някой от тия, които нямат нужда от подаяния, си дава сметка за раните, нанесени в душите на малки и големи несретници от ръката, която им подава събирани по мазета и тавани, изхвърлени от употреба дрешки и обувки?

Та нали едно дете, което години наред получава старите дрешки и поомекналите портокали, постепенно заживява с мисълта, че това е, което животът е приготвил за него.

Че неговият единствен живот ще мине в протягане на ръка към други, които самодоволно ще пускат в нея останките от собствения си друг живот. Нима някога ще повярват, че са деца на родината си и че Бог не наказва, когото мрази? Едва ли. Те вече ще са наясно - светът е разделен на даващи и протягащи ръка. И те са от последните!

Напоследък често четем по вестниците за “възродената традиция на дарителството”. Това просто не е вярно, защото никъде - нито в литературата ни, нито в историята - се споменава за събирани, изхвърлени като ненужни вещи, за да бъдат зарадвани с тях нуждаещите се люде.

Добре е да си спомним това. Дарителската традиция на дедите ни е била друга - тихо, скромно, безименно да даряват. Да продадат част от имота си, за да помогнат за изграждането на училище, черква или читалище. Или да купят пушка…

Наближи ли голям празник, започва и наддаването на борсата, наречена благотворителност. С големи, тлъсти букви, на първите страници на вестниците се измъдрят имената на нашенски и чуждоземни грешници, които с шепа сребърници се опитват да изплатят неизплатимия си дълг към отритнатите от съдбата. Обикновено те не дават нищо.

Те „обявяват” акции, „събират” помощите, които други люде - скромни и непарадиращи, откъсват от залъка си. После „предоставят” на несретниците събраното.

И искат непременно да бъдат изписани с тлъсти букви на първите страници. Пише се надълго и нашироко и със себеумиление как Българската Коледа събрала 2-3 милиона лева. Когато се крадат милиарди? Грозно, мръсно, нечовешко!

После празникът свършва. Несретниците си остават на прага, в омразните, макар понякога и приветливи “домове”, в очакване на следващия празник, на следващото подаяние. Очите им са празни. А другите, милосърдните, си тръгват, мнозина завинаги… Защо сме добри само в този ден? А през другите?

Може би си спомняте пътеписа на Иля Илф и Евгений Петров „Едноетажна Америка”? В него двамата големи руски писатели-сатирици потърсиха смешното и забавното в американската действителност, но и не скриваха възхищението си от упоритостта, предприемчивостта и любовта на американеца към собствената му страна.

Което е и първопричината американецът да има кокетна едноетажна къщичка с площ около половин декар.

С два-три гаража с нещо вътре (не двайсетгодишна кола, разбира се). И в деветдесет и девет от сто случая - с националното знаме пред входа. Да не говорим за обществените и административните сгради - там знамето е задължително! А ние окичваме държавните си сгради чужди знамена…

Ето, тук е разковничето за българската неразбория, алфата и омегата на стремителния ни бяг към дъното. Че и на по-надолу… Да оставим настрани упоритостта и предприемчивостта - многократно е доказвано, че ако българинът е сам в чужбина, той успява! Съберат ли се двама-трима нашенци, крамолите са налице, започва роенето на наши, ваши, мои, твои и т.н.

Ако тези неща ставаха само в чужбина, както се казва - зад ухо на китка да ги боднеш. Страшното е, че “челният” ни чуждоземски опит намери отлична почва за виреене и в България.

За да се сдобият с едноетажна къщичка, мнозина люде, които, по скромното ни мнение, само номинално вече се водят българи, са готови да продадат майка си и баща си.

Примери бол.

Един открадне каквото може, после ни гледа сеира от чужбина. Твърди по различни европейски и инострански газети, че бил невинен, че бил оклеветен. Ами като е така, байо, ела си, пък се защити. Колкото и да ни е корумпирана съдебната система, все ще се намери един честен съдебен състав да те оправдае. Ако си невинен.

Друг направи каквото можа да разцепи черквата ни, а сега кротко си получава пенсийката и си вари диетични картофи. Дали спазва десетте божи заповеди?

Трети затри дипломацията ни, гушна полагащите му се за това тридесет сребърника и тоже ни съветва отвъд океана. Е, Господ се погрижи за него, но поразиите му си остават във времето.

Наградата на четвърти за разгрома на селското стопанство му донесе топло местенце пак там, в братска Америка.

Още стотици знайни и незнайни юнаци и палави булки завлякоха кой каквото можа и хукнаха да си търсят къщета по света. Няма кой да ги върне, няма кой да ги попита: “Откъде вие, милички, разбогатяхте толкова?”

Не сме прави. Има кой да ги попита. Има и кой да ги върне. Ала не иска. Защото, ако ги върне и те вземат, та си отворят устата, големи майтапи ще падат. Ще се разплитат дълги чорапи. И защото е знайно, гарван гарвану око не вади!

Та думата е за друго - докато масата, наричана в зависимост от случая народ, стадо, тълпа, електорат и т.н., не рече да попита за тези работи, много има да гледа едноетажните къщички по сапунените сериали. И да цъка с език.

Да не се корим толкова - все пак дадохме на света челен опит. Макар и в кражбите. Схемата е простичка и ефективна - купуваш предприятието за един долар, обещаваш да покриеш дълговете му и да инвестираш милиони в зелено всяка година.

С една подробност - обещанието и изпълнението му не са едно и също нещо. Минават няколко месеца и започваш да хленчиш - ама това не ми е на таман, ама онова ми пречи, ама трето ми бърка работата, ама световните пазари и т.н., и т.н. През това време, за по-сигурно демонтираш и разпродаваш по-новата техника, с което обричаш предприятието на бавна смърт.

В схемата не е задължително да участват чужденци - има достатъчно българи, които са готови да продадат и майка си за пет лева. Чужденците стоят настрани. Те не влагат на практика един лев в унищожаването на българската икономика. Лично аз не знам досега нито едно българско предприятие, което да е продадено по „приватизационна” схема и да е прокопсало.

Изводът се налага сам - корупцията е на космическо ниво и във високите нива на управлението, след като за толкова години държавата ни продаде изгодно и горе-долу на реална цена само няколко предприятия - “Соди”, “Асарел-Медет”, някои предприятия от леката промишленост.

Друга особеност на схемата са така наречените приватизационни фондове. Това е една от най-големите далавери, вършени в икономиката на страната. Там хватката е вече за олигофрени.

Събираш срещу гуменки или брашно (спомняте си, навярно, как “приватизаторите” причакваха хората по площадите или по-централни места) или срещу големи обещания, хартийките, наречени бонови книжки и с тях купуваш завод.

Ограбваш каквото можеш и след това пращаш телеграма я от Маями, я от ЮАР: “Ние тук сме добре, вие как сте?” За по-сигурно не пращаш нищо - просто потъваш в небитието. Държавата си е измила ръцете като Пилат Понтийски - продали сме предприятието, оправяйте се със собственика! Справка: “Плама”, “Славина”, “Сторко” в Плевен, транспортните фирми, фалиралите банки и финансовите пирамиди.

Че така наречения политически и държавен “елит”, независимо от условното му разделение по цветове, е в далаверата с двата крака, говори един простичък факт - за толкова години и за толкова грандиозни афери, за разгрома на финансите, индустрията и селското ни стопанство, зад решетките не е влязъл никой! Ама наистина никой!

Кой зъб го боляло, кой кихал от влагата в предварителния арест, на кой чувалът на Татарчев не му бил по мярка и го стягал в кръста… Казано простичко - зад дребните мошеници, които са на светло, в тъмното се спотайват големите акули.

Те имат не само парите, но и необходимата власт - да скрият поръчков убиец или да затрият предприятие, изтръгвайки залъка от устата на избирателите си.

Има и друг показателен факт - след похарчените милиони долари за одит на големите и апетитни хапки от икономиката - “Химко”, БТК, “Видахим”, корабостроителници, фармацевтични предприятия и т.н., и т.н., те просто… не се продават.

Започват безкрайни увъртания - за гаранции, за съмнения в легитимността на купувача, за кухите му банкови сметки.

Сякаш купувачите на българската индустрия, с много малки изключения, по нещо се отличават един от друг… Офшорка до офшорка. Нали си спомняте каква паника беше навремето кой всъщност е истинският купувач на “Плама”? Дали днес някой знае?

Едва ли - ние, българите, сме прочути с късата си памет. Влиза се в безкрайната процедура на отлагане и замъгляване, докато предприятието се докара до 1 долар. После - ясно е! Казахме го вече.

Когато пишем и говорим за селското стопанство в България, почти винаги за сравнение се сочи предвоенната 1939 г. Цитират се данни за произведени и продадени в чужбина и на вътрешния пазар храни, от които е видно, че страната ни е имала сериозно земеделско присъствие в Европа.

Днес, 80 години по-късно, земята ни прилича на зле обработвана лунна повърхност - занемарена агротехника, разпрашена почва, липса на мелиорации и какво ли не още.

Поръчката по унищожаването на Родината успешно се изпълнява по всички показатели, но като че ли най-големи “успехи” са постигнати в земеделието. По време на управлението на правителства от всички цветове посоката на движение е само една - надолу!

Днес пустеят почти 10 милиона от наличните 45 млн. декара обработваема земя. Останалите се обработват, колкото да не е без хич - това личи по добивите. И как няма да са ниски - нарушено е едно основно правило в земеделието: сеитбооборота.

Редуването на подходящи една за друга култури. Днес се засяват 4-5 зърнени култури. И земята обеднява прогресивно. Но не това е най-страшното - земеделието е дейност, в която са възможни резки скокове нагоре и бързо възстановяване. Да, но ако има желание. Страшното е, че няма. Специално за земеделието ще стане дума друг път.

За тридесет години беше тотално унищожено съграденото през миналото. Не говорим за времето след 1944 г., а за всичко, съградено от българското село.

Унищожено е всичко - стада, сграден фонд, машини, семепроизводни стопанства, напоителни системи, растителна защита, складово стопанство…

Всичко. Унищожен е духът на селото ни, пресечен е живителният корен, на който се е крепила България в добро и зло.

За тридесет години бяха похарчени милиарди левове грешни народни пари за земеразделяне, което така и не стигна до никъде. И сини, и червени, и “независими” в предизборните си лъжи обещаваха мед и масло на селото.

В резултат - тотален внос на храни, тотална уборка на боклуците на Европа - лигавите ГМО пилета, соеви колбаси, нитратни зеленчуци и плодове, пълни с почти цялата Менделеева таблица.

Нещата са прости за обяснение и се покриват с далаверата в индустрията - много по-изгодно е да затриеш собственото си земеделие и после да внасяш (в повечето случаи контрабандно) храни, на които сам определяш цената.

Властимащите осигуряват изгодни квоти на свои хора, които им се отблагодаряват по подобаващ начин. Така е при всички земеделски министри. Без изключения.

Макар и тук да има шампиони - Чичибаба, Шиваров, Венцислав Върбанов, Мехмед Дикме. Така ще бъде и при сегашния и при бъдещите министри.

Просто кражбата от собствения народ е издигната в ранг на държавна политика и мисълта за собствения джоб охлажда всеки патриотизъм и зачатъци на морал и съвест.

Какво трябваше да ликвидират прословутите „ликвидационни съвети” в зората на „демокрацията”? По дефиниция - ТКЗС, т.е. да преобразуват собствеността, да върнат земята на законните й собственици, пък те, ако искат, да се сдружават, да оставят земята си да пустее или каквото ги Господ научи.

Вместо това беше напълно унищожено селското стопанство - и свои, и чужди, минаха под ножа. Резултатът от това е поголовен внос на хранителни продукти на дъмпингови цени, което “отряза главата” и на малцината, дръзнали да се захванат със земеделие.

За сметка на това, операцията напълни джобовете на отбрани, по правило близки до управляващите, хора. Напълни ги здраво.

В същото време опозицията гръмогласно тръбеше, че когато дойде на власт, ще потекат блага от рога на изобилието, земеразделянето ще завърши, кооперациите ще укрепнат и ще започнат да хранят българското село. Е, идваше и опозицията на власт. Резултатите?

Нито земеразделяне, нито инвестиции, нито връщане на горите, нито преференции за глупаците, дръзнали да останат верни на земята. Нещо повече - и колкото зърно беше произведено напук на управляващите, и то беше продадено от “неизвестни” люде в “неизвестна” посока.

За качеството на земеделието в европейски мащаб има един универсален измерител - захарното цвекло. По него може да се съди и за културата на земеделие. В България захарно цвекло вече не се сее. Останалото е ясно.

Разгромът на земеделието ни е пряко свързан с безхаберието по отношение на екологията. Всички досегашни правителства пропускаха покрай ушите си воплите на производителите, че добра и качествена продукция се получава само при прилагане на правилни технологии - както в растениевъдството, така и в животновъдството.

При липсата на преференции торене и растителна защита се водеше и се води колкото да не е без хич, използват се стари препарати и торове с променен химичен състав, които вместо да пазят растенията и животните, ги тровят.

Резултатите от всичко това са известни - българите ядат най-лошия (но не и най-евтин!) хляб в Европа, пият най-замърсеното и най-обезмаслено мляко. Трябваше да дойде фирма “Данон”, да ни научи как се прави кисело мляко! Естествено, не от мляко.

Трябва да внасяме нитратните плодове и зеленчуци от Македония и Турция, след като ние сме учили Европа на градинарство и овощарство. Трябва да бъде смазан и производителят, и потребителят и да бъде принуден да купува това, което мошениците от всички етажи и калибри на властта измитат от складовете на благодетелите.

Трябва да ни засипват с вкиснати американски консерви и радиоактивни фуражи, червясал шоколад, бракувани маслини и тропически плодове.

Преди години, след американските бомбардировки над Сърбия с обеднен уран, стана страшно за и без това едва мърдащото ни земеделие - започнаха да растат марули-идиоти, джанки и череши-мутанти, появиха се заболявания по растенията и животните, които нямат нищо общо с естествено проявяващите се всяка година.

И вместо управниците да вземат мерки, те, по стар народен обичай, взеха да ни уверяват, че всичко ни е окей, че недоброжелателни журналисти пишат клевети. Само че така беше и през 1986 г., когато гръмна Чернобил. Като под индиго.

Много още може да се пише за всичко това. Каква полза? Битият си бит… знаете нататък.

Просто българинът, да ме прощава за думата, но не знам как да го кажа по-иначе, си е овца. Увеличавай му цените, храни го с отрови, съдирай му кожата с данъци и такси, мачкай го, прави го на идиот - той мълчи.

Управляващите бързо научават този урок - за мълчанието на овцете. И стрижат ли, стрижат…