ЖРЕБЕЦА
Полицай на полицай да не вярва, не върви. Още повече - полицай да излъже или измисли. Милиционер ли, полицай ли…
Дано има още живи да помнят как пред вратите на магазините сутрин стоките - мляко и закуски, стояха и никой не крадеше. Каквото се остави от разносвача, това се намира от търговеца-магазинер.
Откъде дойде това чудо, тази напаст - честните хора да са по-малко от крадливите! Крадците да са на почит! Богатеят, богатеят, бедните беднеят - ниви, къщи за лекарства днес продават. Уж за лек, а то и тук те мамят - повече за лекарства, отколкото за хляб. Пенсиите малки, кафето и то по-скъпо. Ами лимонадата, млякото… Храни добитък, добивай продукти, че спечели пари. Пари за вчера, пари за днес, заем за погребение… Какво нямахме, какво… Поляните пълни със стада - овце, крави, биволи, магарета, коне…
…Ето го и Жребеца - черен, лъскав, с грива, дълга опашка, неподкован, нивга невпряган, наперен, горд със съдбата си…
Гледай Жребеца, гледай животновъдния ни бригадир. Казваха му Фасона.
…Ей по това време беше - изчезна Жребеца. Сутринта вратата на конюшнята отворена, другите коне там, а Жребеца го няма. Вечерта валяло и по следите, оставени от кон, видели, че водят към съседния град. Имало и следи на човек, който го води…
Зарипка, запротестира Фасона - търсете, та търсете Жребеца. Искам да го намерите…
Ако днес някой ти каже, че доказателства за престъплението няма, то по наше време винаги доказателства се намираха. Как ще кажеш, че такива няма! Началниците мира няма да ти дадат - няма и работно време, за това си облякъл униформата. За това държавата ти е дала власт.
Днес стачкуват. Ами ако окрадените, измамените тръгнат и те да стачкуват - кой ще ги спре? Пари, та пари за доказателства…
Оттук, оттам - намерихме крадеца на Жребеца. С транспорт ни помогна зооинженерът д-р Стратев.
Поведе ни крадецът с Пейчо и Фасона. Пропътувахме стотина километра до мястото, където бе продаден Жребеца. Наредиха на млад колега от тамошната служба да ни окаже съдействие и си приберем нашето животно. Оказа се, че е препродадено в съседен град. Отидохме на адреса по тясна калдъръмена уличка, намерихме къщата.
Отвори висок русоляв мъж със синя манта. Веднага го познах. На два пъти беше идвал при мен да му търсим откраднат кон, ходеше по пазарите и така стигна до нас, остави и снимка на животното си. Бях проучил къде е конят му и очаквах пак да се яви пред мен.
Не ме разпозна. Отвърна, че нямал крадено животно, конят му бил в обора. Бръкнах в чантата и извадих снимката. Млъкна и ни поведе към обора да видим нашия Жребец.
То и не беше за гледане. Кастрирал го предния ден и го вързал на яслата на откраднатия кон.
…Жребеца стоеше с разкрачени крака, едри мухи кацаха по раната му. Отзад опашката му беше вързана със сезал и не можеше да ги пропъди. Мърдаше леко уши, долната устна трепкаше от време на време.
Фасона го помилва по главата, по врата и… заплака. Животното наведе глава, погледна задния си крак - имаше засъхнала кръв по копитото му.
…Къде, къде са нашите поляни?…
Къде е сутрешната роса?..
Къде, къде са радомирските кобили?…
…Бригадирът избърса сълзите си и подписа протокола за изземване на животното. Отказа да го вземе. Прошепна нещо в ухото на коня, бръкна с дясната си ръка във вътрешния джоб на сакото и извади шепа банкноти. Пъхна ги в ръката на новия му стопанин: Храни го и ти яж с него…
Крадецът слушаше и виждаше всичко. Пейчо беше махнал белезниците му. Заподсмърча, сълзите по лицето му го правеха още по-черен. Обувките му - с наслоена слама от не един обор…
…Умълчани, поехме обратния път. Фасона тръгна сам.
На първата крайпътна чешма спряхме да си измием обувките. Пличкахме и на очите, а те сълзят ли, сълзят…
Сълзят и днес, като ти разказвам…
