ЗЮМБЮЛА
С учителя Ангел Йовчев от ивайловградското село Камилски дол живяхме в една квартира като колеги в родопското село Железено. По специалност беше начален учител, а после завърши История в Софийския университет, прави дипломна работа за създаване и развитие на Ивайловград. От негова книга знам, че старото име на града през турско е Орта-кьой. Създатели му са двама чирпанлии. Дъщерята на единия била красива, пря-красива. Турците се гласили да я крадат за ханъма, семействата узнават и бягат на юг. Спират се тук и правят мандра на мястото на днешния Ивайловград. Околното население има много животни, главно биволи. Наричат мандрата Орташката, тя дава името и на възникналото покрай нея селище, превърнало се после в град… Съседното село, сега квартал на града, се нарича Лъджа. И до днес жителите му се славят като чирпанлии-камаджии.
През периода 1912-1923 г. тук се заселват българи, завърнали се от Мала Азия. По исторически сведения и по техни разкази, за които съм слушал многократно, са от село Бълджалари, но не съм чул някой да каже, че това е днешното село Медово.
Авторът на историята за с. Спасово проф. Киро Делев описва как от днешните села Медово, Найденово, Винарово преди векове се изселват в Мала Азия, където образуват град Мандър, че и други селища. Отиват стотина семейства, а се връщат, подгонени от турците, хиляди. Образуват селища из цялата страна, по предания се знаят и имената им, които преди години са били български земи. Пак буйни, пак корави чирпанлии. Знаели ли са нашите хора тези факти?
Преди 60-на години партийният секретар на с. Верен Добрю Сачев отива в близките до Ивайловград Горно и Долно селци. Тогава до тях няма нито път, нито превоз. Какво е говорил на населението им тогава, но - според бати Златанчо и Ъков Деко - през 1958 г. 18 семейства се преселват в село. Най-младите жители на тези Ивайловградски села купуват къщи, пълнят селото с деца. А какви семейства! По три, по пет, че и по седем деца! Появяват се Узунов род, Хаджиев, Бъчваров, Наралиеви, ами Митковия… Местното население ги приема радушно, текезесето подпомага всички с хранителни продукти и работа, храна за животните им. А те здрави, наперени - сменят микроклимата в селото. Работят където ги пратят, искат да учат. Стават добри механизатори, първенци в животновъдството и полевъдството. Все работоспособни. И до днес от тях няма уличен в кражба, в лъжа или измама. А какви деца народиха! Чичо обичаше да казва: здрави, хубави като зюмбюли! Едно или две момчета, другите все момиченца. Какви хора! Георги Узунчето ми казва: мама ни гощаваше вкъщи, като се съберем деца, братя и сестри - четиридесет и шест човека! Ами как сме спали?…
Ние научихме местното население да лови риба, да плете мрежи, кошове. Нямаше сватба мама да не е главен готвач, нямаше наша жена да не е търсена да помага. Ние на местните, те на нас, станахме едно. Пеш дойдохме, доведохме овце, кучета… Работа, работа, но и ние се пръснахме…
Как копаехме каналите за водата на всяко семейство - по петдесет метра! Кака без малко да роди в канала. Излезе и набързо на бял свят се появиха момичета-близнаци, които днес красят града.
…Нарежда Георги… На 17 юни 1964 г. в Медовската болница се роди Светла Иванова Миткова - на нашата калмана и калтата Иван Колев и Мария е дъщеря. Мария е от Найденово, а с кума Иван сме от едно село, заедно дойдохме.. Те взеха Караормановата къща и днес всички им казват Караорманови. Честни, работливи, цял живот Иван печеше хляба на седем села…
Ами Светла! Най-добрата! Хвърляше диск, тласкаше гюле от 1983 до 1999 г. в националния отбор на България, а след това и за република Турция. Нашата Светла! Колко рекорди, колко медали! На 20,91 м. гюлето, на 69,72 диска, стана трета в света. Пила вода, яла хляб с нас в хубавото село Верен. Тук порасна…
Мъчно ми е днес да си дойда, къщята празни, тук-там дуварите съборени. Усеща се обаче ароматът на цъфнал зюмбюл…
Кмете, кмете… Няма детска глъч… Останаха бати, буля и двама Наралиеви.
Поне портрета на Светла да сложим. Ами тя - като е прославила България, не е ли прославила и селото, и общината ни?…
…Няма пчели по цъфналия зюмбюл… Бял, розов, син, с цветчета като плитчици на момиче…
