КАЙМЕТО
Първи май. Седнал съм до шадравана зад паметника. Две гугутки като гвардейци на парад крачат по плочките направо към мен. Кълват падналите слънчогледови черупки, подскачат от време на време, пляскат с криле - едната гърлено проручава и изпреварва другата. Не ми обръщат внимание, обикалят около пресъхналия шадраван, търсят по плочките водичка и изведнъж изплющяха криле и отлитнаха над сградата на банката.
Гледайки след тях, не видях как до мен е спрял Каймето. На времето нареждаше пари по сватбите, поздравяваше младоженците от името на гостите и умееше да води тържеството. Така го нарекоха хората заради приказките му - Каймето! Все тази дума и до днес му е в устата - къде е работил, по колко е изкарвал, каква собственост имал, какво семейство, деца, внуци.
Още не седнал, заразправя - търсил аптека, затворени. Уж 1 май, а всичко затворено, водата в шадравана - и тя спряна. А какви времена бяха, колко народ на този ден минаваше през площада! Жени, мъже, ученици в каква премяна, знамена, знамена, предприятие след предприятие, на гърдите с надпис „Ударник”…
Какво доживяхме днес - да няма жив човек на празника! Нито вода къде да пиеш, нито лекарство откъде да купиш. Къде сте хора?
Преди дни бил на преглед за слухов апарат. Не бил глух, ама в село щели да правят сватба на внука му и искал по-силно да чува музиката, да чува по-ясно, когато го поздравяват и кой каква пара-кайме дава… Могат ли се опря на рода на булката! Уж била богата!
Жълта каруца с черен кон спря зад нас. Каруцарят - чер, по-чер и от нас, с прошарена брада, наша възраст, с шише дойде - за вода дошъл от поликлиниката, докарал болно.
Познах го. Беше в затвора, излезнал за изборите. Пуснали го. Колко бели е правил, колко присъди! Колко помилвания! И няма оправяне.
Каква беля не е направил, повече дни е бил в затвора, отколкото на свобода. Колко като мен са се пенсионирали да работят по негови дела и колко още ще се пенсионерат. Образовал се в затвора - пише по-хубаво от жена.
Каквото каже, прави го, стига да е беля. Има ли къща, имот, който да не е барнал! Коне, крави, овце, магарета, ами фуражи, ел. кабели - какво ли не, че и човешки живот. Хубава каруца, хубав кон, гледа небето и бърза да се прибира, че ако завали, ще намокри люцерната му - в коя градина е, в коя!
Не коли животни, прилошава му, като види кръв. Спомня си нещо. Ами селските казани за изваряване на ракия - в не едно село нарязваше на парчета с лозарската ножица и с чирпанско такси ги продаваше в Стара Загора.
Върнал се за изборите, за да гласува. Кметът дал едно кайме - чисто ново, още непрегънато, за всеки от семейството му. Чисто нови пари, български. Давал му и цигари, катък за седем лева. Цигари без бандерол, пара за гласове, избран властник! Ура…!
Дърва да си сечали от гората, той бил насреща. Само да гласуват. Помощи, фасул, ориз, олио, брашно ще има - той ще им донесе, от него зависи на кого какво и по колко.
…Ръмжи нещо от вътре, като го слушам. Ръмжи - в какво време живяхме, в какво! Жив човек не остана, къде отиде тоз народ? Скри се да не гледа какво вършим, какво струваме. Стига!
То не само на Каймето да има слухов апарат, че и за всички ни, за да може ясно да чуем за кого е парата-кайме. Кой го дава, кой да продължи да води хорото!
Няма да спрат гугутките да плющят криле - ручат, ручат, нищо не можем да чуем.
Очите не сълзят. Пресъхнаха.
