Ангел Колев

Книгата „Бораците” на Тотю Нерезов е естествено продължение на досегашните му книги: „Полицаят от Чирпан” (три издания), „Мъжки разкази” и „Съчки върху жарава”.

Спомените отново са важна част от днешния живот на Нерезовия герой. „Бръмчат ми спомените в главата като на онези киевки аспуха, заявява той. Не ми дават мира, като си спомня за онова време. Но връща ли се назад… Киевката и тя нямаше задна скорост!…. („Киевката”).

Миналото присъства във всеки разказ, най-често като контрапункт на настоящето. Това читателят ще открие в повечето от 60-те разказа, обединени в пет раздела. Всички те вече срещнаха първите си читатели на страниците на в. „Чирпански новини”.

„ЯРКИТЕ” са събрали разкази за силните жени - тези, които „орат живота”. Силни натури, те дават живот, но и бдят над него, продължават родовата линия. Знаят как се поема отговорност и го правят. В тази връзка се случва да се разминат и с голямата си любов. Учителка осиновява дете сирак, жени се за баща му, защото той не е способен да го отгледа. След края на дните си иска в ковчега й да има шепичка пръст от гроба на любимия, нейната несбъдната любов. („Шепичката”).

„ЧЕРПАЦИ” обединява истории за общественици. Те не само носят блага, но и ги преразпределят. Властта изкушава и трябва да внимават, когато държат в ръката си Черпака - като раздават от общественото благо, да не си окапят крачола. („Черпака”).

„БОРАЦИ”-те са силните хора, мъжкаретата, които не униват при първата трудност, борбени са, не се предават. Трудът им е в полза на обществото. Добрин обединява земя и хора в комуна, прави благата достъпни за всички в нея. И до днес доволните от стореното още го търсят с бонели (вилици) в ръце.

Историите в „ШИКАЛКИ” визират измамното в живота ни. Случва се в него да допуснем хора без визия и бъдеще, без реални заслуги към обществото. Както шикалката и те плуват по течението, скачат артистично наляво-надясно, но не принасят нищо в полза роду. Липсва значимото и ценното в тях, защото и те като шикалката не са от семе, т.е. от сой, а от преобразувано листо. Не може да очакваш Нещо от такъв - пръкнал се от нищото.

„ФИЛИЙКИТЕ” са използвачите. Те са естественото продължение на Шикалките. Попаднат ли на общественото, гребат с две ръце, искат филията им да е намазана и от двете страни.

Ето и мнението на литературния критик проф. Огнян Сапарев за разказите на Нерезов.

„Чирпанският разказвач е изключителен сладкодумец, влюбен в своя регион. Той нерядко използва диалектизми, които звучат доста любопитно. Пише в особен жанр - очерко-разказ. Някои от творбите му са повече очерци, други - повече разкази, но общо взето се забелязва едно динамично преплитане-взаимодействие на двата сходни жанра.

Това е автор с невероятен житейски опит, който предпочита да описва автентични герои и истории, които познава, за които е чувал, а не да си ги съчинява. От биографията му научаваме, че е бил учител и полицай - това обяснява интересните му човешки познанства.

Пишещият тези редове е с няколко години по-възрастен от автора, така че може без предубеждения да разбере неговата носталгия по миналото и критичност към днешната - често пъти кризисна, ситуация. Всъщност Тотю Нерезов не пише за настоящето, а за по-близкото или по-далечно минало

Няма да сбъркаме, ако наречем чирпанския автор моралист в най-добрия смисъл на думата. Неговите очерко-разкази се въртят около някакъв поучителен пример.

Затова търси морални герои, достойни хора, които рискуват или губят живота си в съдбовен конфликт, защитавайки правдата, доброто, народността, традициите. Затова тази книга трябва да бъде прочетена, особено от по-младите читатели.

Не само чирпанлии, макар че именно те най-много ще се радват и гордеят.”

Попътен вятър за новите разкази на Тотю Нерезов.