Лалка Павлова

Названието на тази значима културна институция в съвременното публично пространство на България и Европа съвсем не е случайно. Създаването й е естествен резултат от общественополитическите и историческите обстоятелства в началото на XXI век. От няколко десетилетия тече процес на формиране на нови общественополитически отношения между държавите в света, както и на културните връзки между тях. В този международен контекст съществуването на една такава институция, с идеалната цел да канализира и подпомага опазването на духовните ценности на славянските народи, е от изключителна важност. Вярно е, че съвременният човек не само пътува по всички посоки на света и за по-кратко, по-дълго време или завинаги избира да живее в друга държава, различна от мястото, където се е родил и израснал. Това обаче не означава, че той е прекъснал завинаги връзката си със своята родина. Той може да е загубил дома и близките си, може да е претърпял неудачи в развитието на бизнеса си или по някакви други причини да е емигрирал в друга държава. Където и да се намира обаче никой и никога не може да му отнеме родното слово. А словото също е родина! То е пъпната връв, която винаги ще го свързва с нея, със земята, която го е родила и откърмила.

Създадена преди 12 века, оцеляла в пожарищата на Византийското и Османското владичество, славянската писменост, с буквената система на кирилицата, днес се използва от 300 милиона души в света, призната е официално като трета писменост в ЕС и 23 държави в Европа и Азия четат и пишат на нея: България, Башкирия, Беларус, Босна и Херцеговина, Бурятия, Дагестан, Ингушетия, Кабардино-Балкарската република, Казахстан, Киргизия, Македония, Марийската република, Монголия, Мордовската република, Русия, Сърбия, Татарстан, Тува, Черна гора, Таджикистан, Удмуртската република, Украйна, Чечня, Чувашката република. В миналото кирилицата е била употребявана и в Румъния чак до 70-те години на ХIХ век. Същото духовно поклонничество към светите братя Кирил и Методий се наблюдава и в Хърватия при опазването на глаголицата - първата азбука, създадена от тях. Прочутата Каменна библиотека, откритата там Башчанска плоча и др. и до днес са културната гордост на тази малка славянска страна, която си е служила с глаголицата до началото на XIX век. Всички славянски народи изповядват християнството, като създават своя култура, бит и традиции и в тази посока -  с изключение на босненците, които приемат исляма по време на Османското владичество. Идеята за културна общност на славянството се възкресява в различни исторически етапи и от различни културни фактори, като се проблематизира периодично от определени военни, религиозни и геополитически ситуации. В своето изследване „Кои държави принадлежат към славянските народи. Славяни. Съвременни славянски държави и народи” докторът на историческите науки Лев Пушкарев отбелязва, че славяните са една от най-големите културни езикови общности на почти всички народи в Европа. Произходът на думата „славяни” идва от „слово”, т. е. народ, който говори на един разбираем език, достъпен за всички, живеещи на определена територия. Солидарността на южните, западните и източните славяни се засилва по време на Втората световна война 1939 - 1945 г. в борбата срещу фашизма и опита за тоталното им физическо унищожаване чрез т. н. „етническо прочистване”. През ХХ и ХХI век се наблюдава тенденция за сближаване между западноевропейските славянски и неславянски страни.

Своеобразно културно продължение на тези процеси сред славянските народи по света е учредяването на Международния фестивал на поезията „Славянска прегръдка”. Това е международен проект, чието пилотно начало е поставено във Варна през 2007 година. Същата година е учредена и Славянската литературна и артистична академия с председател г-жа Елка Няголова. Днес академията има свои филиали във всичките 11 славянски държави, както и 5 в други европейски страни. Основната цел на форума е сближаване на културните ценности на основата на общия праезик и културно наследство на славяните. Във Варна се връчват международните награди „Летящо перо” и „Атлант на славянството”. Подобни фестивали се организират във Варшава, Москва, Рига, Белград, Загреб, Копривница, Дубровник, Братислава, Банска Бистрица и др. Те включват кръгли маси, концертни програми, авторски рецитали, камерни театрални постановки, изложби на преведени и издадени книги, обмен между водещи арт издания в славянския свят. Международният фестивал на поезията се превръща в ежегоден форум с участието на автори от много страни. И във фестивала, и в други международни проекти (особено книжовни) участват поети от 20, от 25, че и от 33 държави. Славянската литературна и артистична академия има и свое издателство, чието дело са литературният алманах „Знаци” (печатен орган на организацията, който излиза вече 17 години поред), поредица от едноезични и двуезични антологии, които събират и популяризират творчеството на членовете на Академията от повече от 30 страни в Европа (като „Словоприношение”, „О, като Отечество”, „Реката и третият й бряг”, „Любовта, солта на живота”, „Нова украинска поезия”, „Нова руска поезия”, „Димчо Дебелянов, поетът на белоцветните вишни”, „Моят Пушкин” и др.), както и книги на отделни автори като „Българска молитва” на Ивайло Балабанов, „Губерът” на Галина Климова, „Обреченост” на Константин Добрев за Васил Левски, „Лебедево царство” на Андрей Дементиев, „Толкова амвони” на Александер Навроцки, „Думи и вода” на Славе Димоски и др.

Тази година имах щастието лично да участвам в XVI Международен фестивал на поезията „Славянска прегръдка” във Варна, който се проведе от 9 до 11 юли, 2022 г. Датата на откриването му беше специално избрана - на рождения ден на патриарха на българската литература Иван Вазов. Тържествената церемония започна пред неговия паметник в Морската градина с поднасянето на цветя и кратка литературно-музикална програма и, бих казала, огненото слово на председателя на Славянската академия - г-жа Елка Няголова, която изведе на преден план върховите изяви на неговия литературен подвиг. В този вълнуващ поклон пред Дядо Вазов участваха с почетен строй и курсантите от Висшето военноморско училище „Никола Вапцаров” - партньор на Славянската академия и ежегоден домакин на националния конкурс в чест на поета-моряк… Втората част на тържествената церемония продължи в Археологическия музей на Варна. Зам. Кметът на Община Варна - г-н Коста Базитов, лично поздрави участниците и гостите на този забележителен духовен форум. В този тревожен за целия свят исторически момент усетих със сърцето си истината за миротворческата роля на Славянската академия и нейното желание да събира, а не да разделя. Защото едно е да ти бъде казано, а съвсем друго - да го видиш с очите си и да го приемеш в душата си като истина. В концертната програма участваха представители на различни славянски държави: младият поет Николай Щелкунов от Москва (Русия), когото Академията подкрепя и печата още от детските му години - той прочете стихотворението на Иван Вазов „Моите песни” в превод на руски език; украинецът от Харков, Виталий Бондарев - актьор, Заслужил артист на Украйна, директор и художествен ръководител на театър „ЛанжеронЪ”, Лауреат на международни театрални фестивали и конкурси, член на Съюза на театралните деятели на Украйна - прочете Вазовото стихотворение „Де е България” в превод на украински език. Елка Няголова представи сръбския превод на „Моите песни” от Иван Вазов. Вечерта продължи с личното творчество на поетите от България: Надя Попова, Лалка Павлова, Мина Карагьозова, Ангелина Бакалова, Стела Костова, Кати Вангелова и Милена Белчева. Емоционалния нерв на вечерта допълниха с изпълненията си Димитър Чочарков, класическа китара, възпитаник на Националното училище по изкуствата „Добри Христов”, Варна; 7-годишната Аделина Георгиева от детско-юношеския театър „Арти” към Тракийското дружество „Капитан Петко Войвода”, Варна; хор „Радуга - Дъга” към същото дружество с художествен ръководител г-жа Дарина Христова; оркестърът на Националното училище по изкуствата „Добри Христов”, Варна. В края на тази магнетична вечер студентът по медицина и член на Славянската академия Александър Петров изпълни знаковата за всеки българин песен „Хубава си, моя горо”, чиято мелодия сля в едно сцена и публика, станала на крака, както се става при националния български химн. Всички заедно сътворихме една вълнуваща и запомняща се вечер на мира, на братството, на славянската топла прегръдка на всички народи, почитащи делото на Кирил и Методий и техните ученици.

На 10 юли в Арт Салона на Радио Варна беше представен двутомникът с лично творчество и преводи - „Послепис за зрящи” и „Нетленна светлина”, изд. „Захарий Стоянов” - на Надя Попова, един забележителен съвременен български поет, публицист и преводач. Пространният й творчески портрет, представен от Елка Няголова, зареди аудиторията с нетърпеливото очакване да чуем автентичното слово на Надя Попова както чрез личната и преводната й поезия, така и с интересните конкретни поводи за раждането на някои от знаковите й лирически творби и преводи. В представянето на книгата й, като своеобразен музикален фон, звучаха изпълнения на класическа китара от Димитър Чочарков и песни от хоровата формация „Радуга - Дъга”.

Впечатляващо с оригиналния си замисъл и реализация беше и другото мероприятие - „Поетите-маяци и отечествената поезия”. С видео материали бяха представени Иван Вазов (България), Петър Кочич (Република Сръбска), Петър Негош (Черна гора), Бранко Радичевич (Словения) и Франце Прешерн (Словения). Свои творби представиха и съвременни български поети, участници в XVI Международен фестивал на поезията „Славянска прегръдка”, което подчерта връзката между миналото и настоящето в южнославянските поезии, с почит към поетите-маяци. Като част от програмата на форума беше предвидена и специфична дискусия „Малките езици и литературата” - „За” или „Против” националното и универсалното в днешната славянска поезия.

Цели три месеца (след живото - вече и в онлайн общуване) продължи тази година Международният фестивал на поезията „Славянска прегръдка”. С авторски четения във видео презентации участваха около 200 поети от различни славянски езици. Фестивалът продължава до края на октомври. И ще завърши, както обикновено, с един дар за вечността - Двуезичната антология „Мама”, в която са включени 30 български и 30 хърватски поети, и която излиза с подкрепата на Фонд „Култура”, Варна, и Министерство на културата, Хърватия.

Както всички други изяви на Славянската литературна и артистична академия до сега, и този път XVI Международен фестивал „Славянска прегръдка” се проведе със съдействието на Община Варна, Министерство на културата на Хърватия, Международна асоциация на писателите, Рига, Съюз на българските писатели, Съюз на българските журналисти, Сдружение на писателите - Варна, Тракийско дружество „Капитан Петко Войвода”, Варна, Синдикат на българските учители, Фондация „Устойчиво развитие за България”, Български културен център, София, и Асоциация на издателите в Черна гора.

Ще си позволя да завърша моето кратко изложение за мисията на Славянската литературна и артистична академия в съвременния европейски свят с кратък откъс от думите-предговор на г-жа Елка Няголова в една от многобройните антологии, дело на Академията - „Словоприношение”, събрала творби на 194 поети от 28 страни:

„Събирали ли сте някога камъни? Не, не ония, библейските, макар че и сега някои замерят някого с думи, с омраза и войни, без да чуват гласа Му: „Който е безгрешен, нека пръв…”. Не такива камъни имаме предвид, а истински, като онези, по бреговете на Арда в Източните Родопи, малко преди обиталището на белоглавите лешояди. Един, покосен вече приятел, преди години ни води по тези места… Арда течеше бавна и спокойна, бе придръпнала полите си и пооголила бреговете. Измитите камъни по тях блестяха с различни отблясъци - истинско чудо! При добър късмет там можеш да си намериш и прекрасен минерал, с нюансирани жилчици в него, където времето е оставило тайнописа си…  Дълго газихме сред водите и по брега - събрахме си цяло съкровище от редки камъни. Отгоре, от зашеметяващо високите скали, лешоядите скъпернически ги брояха… За такова събиране на камъни си спомнихме сега, завършвайки тази антология на съвременни славянски поети… Надяваме се, че сред камъните, които събрахме и натрупахме, ще има и такива, които блестят и особено ще ви харесат. И ще искате да ги отнесете със себе си. Вземете ги. Не се страхувайте от враждебните погледи - всяко историческо време има своите лешояди, които дебнат отгоре. Но има и „камъни”, които носят любов и заряд, които бързо сгряват дланта ти с енергията си. А и стават за градеж…”