Христина Комаревска

СЕЛСКАТА БАРА

И селската ни бара остаря.
Сниши се тихо
и се скри в тръстиката.
Едва ли бих могла,
дори да стъпя върху нея
и нозете ми да се наквасят,
да я различа,
ако не бди до нея като репер
стогодишната върба.
Тук идвах всеки ден.
Невръстно, палаво дете.
Като на длан разчитах стъпките й,
лъкатушещи в избуялата коприва.
Събирах в джобовете обли камъчета,
златни сламки и треви -
съкровища безценни,
разпилени през годините.
Не бе опасно.
Чудя се до днес,
защо избягах от селцето.
Сълзи върбата плачеща -
от мен ни кост, ни вест.
Но пак съм тук,
бездомна и за кратко.
По повик древен на сърцето.

ВЕРУЮ

Не съм цветарка най-добра
да следвам препоръки -
кой нов сезон е подходящ
за срещи и поуки.
Но чувам пулса на кръвта,
когато се сгъсти мъглата -
да скрия нежните листа,
да се заключим зад вратата.
Не съм от суеверните жени,
червен конец не връзвам.
За злото няма точен час,
на глуха гара може да избърза.
С очи за слънчевия пек,
със риск да ги обжари,
поливам с жажда всеки миг.
Луната някога ще ви разкаже.

ВАКАНЦИЯ

Такава лятна нощ не се забравя -
подарък, опакован от мечти.
И хората, щастливи и нехайни
как всичко може да се вкамени.
Смехът като фонтан от радост -
деца в колички и прегърнати тела.
Безкрайни мигове от време,
припяване с морето призори.
Такава нощ е знакова. Ще има
след нас и пясък, и солена шир.
Ще свърши, но ще я запомня -
молитва за студени дни.

***
Любопитна ми е тази буболечица
под навеса на жълтото листо.
Къде е тръгнала - несретница,
проливен дъжд се лее като из ведро.
Като трошица е, почти невидима,
трепти тревожно с тънки пипалца.
От непознатите за мене видове
тя има точно място във света.
Прозрачна и на бог приумица?
Как мога да я разчета?
Навярно е по своему значима.
И двете търсим сухо от дъжда.

***
Ще е награда, ако някой ден
в мидичка нищожна
или песъчинка се превърна.
Морето ще е винаги край мен -
от пръските високи
чак до глъбините дънни.
Ще се зарявам по очи,
но ще усещам слънчевите ласки.
Ще ме обливат морските вълни
до чудото, когато перла сътвори.
Когато… Е, не знам кога.
Възможно е и да се сбъдне.
Сега е само блян, мечта.
Копнеж във миглите безсънни.