КАРТИНА

Генадий Велчев

КАРТИНА

Стоя до
масата
в нощта.
Със сигурност
в нощта
аз имам
тези две
неща.
Една маса
и една
Родина.
Не мога
да ги
разделя.


ДОБРЕ НАПИСАНОТО

Добре написаното
връща ме
в живота.
Благодарно е,
че съм го
написал.
В съюз
съм някакъв
с написаното
срещу
вятъра,
приятелю.
Стоя аз със
словата си
на този свят.
Словата ми
не са
на вятъра.


СНЕЖНАТА ТОПКА

Живота ми е
като снежна
топка,
която все
надолу
се търкаля.
Расте живота ми.
Голям е.
А казват, че
живота се смалява.


НЕВИННИ

Къде отиват
облаците - спомних си,
като дете небето
питах.
Мълчеше си
небето -
не искаше
да зная.
Сега за облаците
зная всичко -
къде се раждат
и къде отиват,
къде са много
и настъпва буря,
и слънцето за
дълго скриват
тези невинни
облачета сини,
които бързо
си отиват -
и значи там
започва буря
и град ще пада,
ще се молят
тревите
да не ги
убиват.
На пет годинки
всичко е невинно.
Невинни мои
пет годинки.


ХЛЯБ

Поезията
не е хляб
за мен -
вода е.
Аз я давам
на тез, които
месят хляб.
Само с брашното
хляб
не става.


31 АВГУСТ

И тъй живота
продължава - в
последния ми ден
на Август,
преди изгрева
съм станал -
ще се заема
със дела -
с поправката на
календара -
неспокойна съм
душа -
ще ви нарисувам
свят, какъвто
аз го виждам
и желая.
Красиво ли е -
ще кажеш - да.
Какво ни пречи.
Хора, българи,
да го направим?
Аз станах рано
само за това,
да се заема
със деня -
и съм поправил
календара.
За работата
нужен е
мерак.
На български -
Желание, бе,
хора.


БАЩА И СИН

От трийсти
Август
нямам
стихове.
Квадрата
е затворен
и е
черен.
Във черквата
запалих
за теб
свещи -
до други
свещи
на изгорели
синове.
Това е.
Татко,
не се
преглъща
смъртта
лесно.
Ако говориме
за нещо
друго -
аз пиша,
боря се
и не унивам.
Ти знаеш,
че момчето ти
е светло.