Георги Майоров

„Поклон” (2021) е невероятна книга на учителката Антония Боянова Серафимова - Бахчеджиева, която с подготвени от нея за целта деца издирва и записва народни песни и умотворения по селата в Източните Родопи с надеждата някой да ги издаде.

Тази всеотдайна българка в кръжока „Труд и творчество” учи децата на шевици, кройки и други ръкоделия. Изработват от буково дърво високи петдесетина сантиметра кукли, обличани в носии. Тя също обединява усилията на 31 участници в експедиции по събирането на това песенно творчество.

В дневниците са записвани и важни демографски характеристики на селата, но и впечатленията от красотите на местности, реки, бърда и пътища. Насажда на учениците си любов към българското народно творчество - говор, носии, песни, нрави и обичаи, които, за жалост, днес все повече изветряват в дома, училището, обществото.

С този неимоверен труд като редактор се заема поетът, публицистът и преводачът Румен Стоянов. Той събира и подрежда от пет тетрадки, 127 машинописни и 24 ръкописни листа 216 народни песенни творби и 8 приказки.

Успял е да прерови целия богат архив на учителката, предоставен му от внука на Антония - Димитър Бахчеджиев, който като ученик е бил жив участник в експедициите. В 2000-та година Антония е отпътувала в оня свят и ако той не беше съхранил архива, това национално богатство вероятно би се разпиляло.

Композиционно не е било възможно да се търси хронологичен ред според годините на създаването им, а ги групира по имената на изпълнителите - първо за събитията в Източните Родопи, а след това се нареждат песни за събития извън Родопите - от други краища в Северна България - Угърчин, Лесидрен, Ловешко, от Плевенско, та чак и от „Будина града”. Накрая са помесени и приказките.

Редакторът също е успял да постави, според съдържанието, най-събирателното за всяка песен заглавие, чрез първия стих на песента.

Можем само да се учудваме как севернякът-писател, родом от село Драганово, Горнооряховско, е намерил сили да прескочи Стария Балкан, да изброди плодните полета на Горна Тракия, да прецапа шаващите води на Марица, Арда и Тунджа, и да се слее с кахърите и родолюбието на една малко известна учителка.

И не подхожда формално, а творчески и задълбочено. Така песенният и поетичният български гений на част от населението в Родопите той въздига в книжовен паметник с близо 300 страници.

А кой го кара? Отговорът е лесен - задължава го неговата неоттекла се и неоттичащата се тежка жалба по българското.

По случките и събитията преценявам, че песните са създадени и обхващат времето от турското иго - извинете, „присъствие”, до 30-те години на миналия ХХ век, докогато българските патриархални традиции са ярко очертани и предавано от уста на уста, това песенно богатство е опазено до наши дни.

В най-обобщен тематичен план песните пресъздават случвалото се в живота на хората от детството до старостта. Най-пространно са обвеяните теми за любовта и радостите, след това идват за страданията от робството и потискането на българския борчески дух, за отговорността и добруването на род и родина. Спектърът на конкретните песни е широк.

Главната и пространно пресъздаваната тема е любовта във всичките й измерения. Добре са разграничени нейните фази - първо влюбването на младите с най-много посветени песни.

Следващата фаза е любовта при изпращането на младежа в казармата и влизането на мъжа в бой - при което жената, вече съпруга, е асистент - освен да изведе коня му, тя тайно слага и оръжието, защото знае, че той ще срещне люти врагове.

Втората голяма тема е борбата с поробителя. Тук основополагащ камък е надхитрянето, премерването на силите между враждуващите страни, извоюване на победата и спасяване на поробените сестри и братя.

Заръката за морал и доброта идва още от люлката - синът да расте и порасне, че кафе да вари на баща си и вода на майка си да носи.

Зад този конкретен в изказа текст обаче разпознаваме възпитанието на децата за отмяна на родителите при напредване на възрастта им, според редуването на поколенията. И още. Навсякъде личи здравата семейна задруга за взаимна помощ между сестри и братя, баби и дядовци, лели, вуйни, калековци и вуйчовци.

Трогателен е войнишкият и общочовешкият дълг да се върви под българския байрак „зелен и червен”, да се разпознават хората не по облеклото, а по делата.

Редят се темите за раздялата на наборника с близките, за верността на влюбените един към друг, за дискретност на любовните отношения и възвеличаване на младоженците до степен като слънце да греят; за силата на любовта до готовност либето да носи оръжието на войника, когато той се измори; отказ на юнака от своя имот или да го разпродаде, само службата да си отслужи и пак да си вземе хубавата мома.

Разкриват се тайните срещи на влюбените, при отсъствие на баща и майка , да се прикрият целонощни отсъствия на влюбените, недаването на „нишан” на други кандидати за женитба.

Силно е влюбването до степен, когато пък момиче е каил да разтрогне брака на мъж, че той него „за булче да вземе”, или невестата да попадне сред лоши хора - на зла свекърва и зла етърва.

Освен олицетворяването на моминската хубост с красотата на природните дадености, най-голяма красота е девойката да има „душа, вяра и любов”. Във всяка песен любовта на родопчани сякаш извира издън земята и като че ли я няма по целия свят.

Най-общо казано, песните обхващат цялостното битие на родопчани. И в това битие над всичко най-жално и бално е за топлата планина и „студената водица”.

Тъжовно е вричането за чакане и недочакване на либето до десетина години, че тогава момата да се зажени, но и любимият по мъжки да си я отвоюва при венчавката и?, или да настигне сватовете, докато я отвеждат, а тя по свой избор да се върне при първото либе.

Обветря се подпитването на девойката дали ще вземе юнака, отглеждане на китки за либе главено, даряване и закичване на китка за вярна любов, прощаване на заженилата се с родата, кумуването, но и жалба за ранната женитба и за трагедията при влюбване на братови деца.

Не се отминава празничната уредба за посрещане на булката, купуването на най-скъпо облекло за нея, че младоженецът да се радва на своята севда. И как пред всички богатства, най-скъпа е хубостта на момата, че трудно такава мома се взема.

Има и нерадост при насилена женитба, женитба не по сърце, главене и разглавяване, боледуване заради севда или за изплащане на грехове и рана от жалост. Девойка дори се заклева: „боса балкана ще мина / и пак при тебе ще дойда”. Иначе казано, момите всичко правят само да имат либе по сърце.

Тягостни са песните за самоубийства заради дотегнал живот, убийства от пиян човек, раздяла на венчани от душмански приказки, жалба на деца по погиналия баща, вграждане на невеста в основите на мост, надлъгване на змей от залюбена Радка и любене на змей с мома, спасяване от заплахата на турци и башибузуци по турско време, вземане на робини, влюбване на еничар в сестра си и как мома хайдутлук прави и отстоява вярата. Разправа на хайдути с чорбаджии.

И майчина заръка - мома с турчин работа да няма.

Но песни също доказват, че редом с турци и еничари по нашите земи вилнеят и черни татари. Редят се още сватбарски, жетварски и други песни.

Срещат се и варианти на широколъшката песен „Бяла съм бяла,юначе”, варианти и на песните „Руфинка болна легнала”, „Ой, девойко”, „Ой, девойче русокоса”, „Седемдесет и два дена”, „Яжте и пийте, юлдашлар”.

Най-срещаните герои в песните са имената на Стоян, Георги, Мария и Рада, което автентично доказва здравия български корен в Родопите, противно на всякакви други лъжи и заблуди.

И този голям обем от песни е само малка част от богатото песенно творчество, което се рее из Родопите. Песни широки на глас - ще рече, на дух, и скромни на думи - ще рече, на голямо сърце. А виеватото стихотворно майсторство на народния гений в песните заслужава отделно внимание.

В своя прочит на книгата гледах да уловя главното, което да предложа за кусване от ненаситното на прелест българско гърло, да вляза в тона и тъжбата на песните.

И дано поне малко съм успял, защото е грях да не се види и опознае песенното богатство на тази толкова радостна и тъжна планина. И как в нея всичко е одухотворено.