АПРИЛЧО
Макар хората от селото да казваха, че Дечо е скроен от самата природа да е лашкан в живота като бригадирска количка, той беше доволен от живота си. Имаше си магаренце, имаше си нивичка, имаше си пенсийка от двеста лева и най-важното - бабичката му беше добра. Живееха сами, далеч от децата. „Старият човек пречи на младите, казваше баба Велика. Да седнеш на леглото, мачкаш постелката, на портрет да си - ще те снемат, и зад вратата да застанеш - пак пречиш. Затуй, най-добре е да сме си двамата с Дечо. Къщата им граничеше до детския дом и на отзовавало се дете в двора им, баба Велика се радваше. „Ааа, туй мойто дете! - викаше тя. - Ела, ела при баба.” и винаги се намираше по някое бонбонче в престилката й да му даде, пък съседката й викаше: „Ма що тъй правиш ма, Дечовице! Ний сме в края на живота си. Изяж си бонбончето, пък на детето дай книжката да си играе. Тъй знам аз от баба си.” „Ама сурови приказки приказваш, Русо. На мен бонбона пък на детето книжката. Ми тези деца растат без майчина ласка бе!” Иначе Дечовица беше много пестелива. Като тръгнеше Дечо да отиде до хладилника да вземе нещо, тя ще рече: „Чакай, чакай, Дечо. Не бързай да го отваряш. Помисли си хубаво, какво ще вземаш. А не като отвориш вратичката, тогава да я мислиш.” На Дечо му докривяваше, но знаеше, че тя вика тъй, защото тока скъп. Иначе баба Велика беше грижовна. Сутрин, докато Дечо отвързва магарето, ще му подаде торбичката с храната и ще го изпрати чак до пътната врата.
Сега си мисля, дори още от младини Дечо да е изтеглял от живота все къси клечки, в края на миналата зима, може да се каже, изтегли най-късата - бабичката му почина. Останал сам, помня, сутрин как върху вълнената фланела, облякъл отгоре памуклийка, нахлузил гумени ботуши, излизаше на двора и отвързвайки магарето Априлчо, казваше:
- Хайде, момче, да тръгваме.
Тръгваха с умерен ход, а после излизаха от двора и поемаха по пътя. Пътят беше равен, отъпкан, а отстрани се ширеше гората където беше нивичката му обрасла с рядка остра трева. През тревата прозираше песъчливо глинеста почва, по синора растяха шипкови храсти, а до тях имаше стара круша където завързваше Априлчо. Като привършеше работа, той сядаше да си почине под крушата и пускаше магарето да пасе. Цяло лятото почиваше под сянката на дървото, но до есента крушата залиня и изсъхна. Изсъхна до такава степен, че не му служеше за нищо друго, освен да завързва магарето и да си закача памуклийката. Към края на есента се разнесе мълвата, че Дечо отсякъл крушата, а горският го пресрещнал и глобил. Хората от селото разправяха, как горският се хвалил, че още като чул ударите на брадва, изчакал Дечо да отсече крушата, а сетне го пресрещнал да води натоварения Априлчо с отсечената круша, и му рекъл: „Ама добре поработи днес, бат Дечо!” и го глобил двеста лева. Вечерта заварих Дечо оклюман в двора под асмата да гледа към магарето.
- Какво ти е? - попитах. - Да не би… - Помислих, че магарето нещо го е бутнало, или пък… Не знаех още за глобата и не ми идваше нищо друго. Изправяйки се, той продължи да гледа към Априлчо. Накрая рече:
- Ама че работа! - и влезе вкъщи.
След два дена се разбра, че Дечо продал Априлчо. С парите отишъл в кметството и платил глобата за отсечената круша. Като чуха за глобата, хората от селото се опълчиха срещу горския: Абе ти на Дечовата круша ли остана, бе! Хайдуци изсякоха гората, забогатяха, пък Дечо с едната пенсия и ти на него да посегнеш. Сега, като си помисля, и то не по негова вина, тъй да се каже, най-сетне Дечо изтегли дълга клечка от живота - хората от селото започнаха да събират пари помежду си - по два, по пет, по десет… На някой откровено казано отначало им се досвидяваше, но като разберяха за Априлчо, бързо прежалваха левчето. И така - по два, по пет, по десет, събраха се близо четири хиляди. Един съселянин пък, върнал се от чужбина, като разбра за глобата, даде сто евро наведнъж, без да му мигне окото. С еврото откупиха Априлчо и като го заведоха на Дечо, му предадоха и четирите хиляди. Дечо много се зарадва, погледна Априлчо и заплака, но парите не прие. Каза: „Таман съм свикнал с живота си, така ще продължа. Тепърва да се уча на охолство ли?! С Априлчо ще я караме както досега.”
И даде парите за децата от детския дом.
