ПЕСЕНТА
ПЕСЕНТА
Светлее с блясъка на полутона.
Събрала полета на късните ята.
Към своя юг забързани във мрака,
шумят от болка белите крила.
Със жаждата към изгрева, във който
ще има бряг и утринна роса…
… И полети отново пак ще има,
в които ще се ражда песента.
ЖАЖДАТА
На Тони
Нося ти малко пролет,
след отегчителните зимни дни.
На перваза в уморена сълза
е застинал последният сняг.
Погледни
как идва животът, любима,
как бие животът
във тръпните вени на изгрева.
Пролетта иде.
Очите ти зеленото ще вземат,
очите ти зеленото ще съхранят.
А аз,
уморен от дългите зимни закани,
че най-сетне нещо ще стане,
ще се оглеждам дълго,
дълго в очите ти…
… До другата пролет!…
ЗВЕЗДЕН ПРАХ
Търсят старите кадри,
за да се отъркат около тях
или както казваше баща ми - за парлама.
Да лъснат малко лустрото,
да се докоснат до звездния прах.
…А те, в стари костюмчета,
носят идеалите като нови!
… И в душите им чистотата звъни
сякаш пак са на осемнадесет години!
МЪРТВИТЕ ПАРТИЙНИ ЦЕНТРАЛИ
Политиците не мислят за бъдещите поколения,
а за бъдещите избори…
Роналд Рейгън
Колко студени са тези здания,
в които се пишат партийните листи…
Колко е спарен въздуха.
И как мавзолейно е всичко.
… А тези хора говорят за живота.
И разбира се, виждат себе си.
Говорят за младите хора,
а не обичат дори децата си.
Какъв мраз вее от тях,
дори скуката би се отвратила.
… И ако случайно там влезе Слънцето,
препарират го, за да им свети!
ЗАВРЪЩАНЕТО НА ПОЕТА
На Георги Братанов
Побелял, но с душа от камбана,
уморен се завръща поетът…
Няма я Тунджа, а градът е смълчан
и е тихо, и е тягостно тихо.
Светва лампата в скъпия дом
и антена прострелва небето…
Ще ви потрябвам, казваше той -
съдбата на Омир докоснал…
Ще ви потрябвам… повтаря душата,
а е тихо, а е тягостно тихо…
… И звучат думите - светли,пророчески
във олтара красив на Небето!
***
От всички хубави жени,
които съм опазил във очите си -
прииждат тънки сребърни стрели
и дръзко се забиват
във гърдите ми.
И чувам стон, и радост зрее -
във вировете топли
на душата ми…
И трепва оня чуден
камертон -
за всички хубави жени,
които съм опазил във очите си.
***
Най-хубавият миг, в който
изворите тръгват към очите ми,
когато оживяват пътища,
родили стъпките на моите приятели,
когато уморен, но радостен
виждам очертанията на деня…
… И бавно всичкото събрано в мен,
отронено завинаги остава.
КРАСОТАТА
На Александър Геров
Тя е музиката на живота ни…
Вълнения на устните събрани.
Носим я през целия живот -
в пориви и бръчки издълбани.
Тя не идва лесно, нито изведнъж -
като ручей бял, звънил във дните ни…
Тя е оня изповеден час,
за който всъщност сме живели.
Като венец във слънчевото утро -
изгрява бавно - с полет на пчела,
събирала дъха на дните ни,
усетила на болката жарта.
Трепти и вие се над нас -
като дъга, разплакала дъжда…
… Докосва във зори очите ни,
с вълнения на устните събрани.
ЛЯТО
На Иван Димов
Оронва се бавно житото.
Набъбва в очите, расте.
От светлите златни масиви
в море укротено ще спре.
В море от човешка надежда
и жажда за рождество,
пада бавно умореното слънце
над последното житно зърно.
Разсипало хлебен дъх в полето,
ликува в светлия небосвод…
… Като в картина на Майстора,
като химн на самия живот.
ТАНЦЬОРКИ
Обичам тия тъжни момичета,
с извити като струна тела.
Те стенат и жадуват за ласки -
сред песни и груби мъже,
които с очи похотливи,
късат струни от тях.
Самотни като есенни листи,
телата се гърчат сред тях.
Те искат малко, човешка усмивка,
те жадуват за думи добри -
искат да си отидат чисти,
да целунат децата заспали…
…И красота от тях да блести!
СБОГУВАНЕ С ХРИСТО ФОТЕВ
Чаткат подковите към небесното Равадиново.
Колесницата е бавна и тъжна.
Блести пътят осеян от мрамори,
отива си Христо Фотев…
Понесъл морето, звездите
и усмивката на Петя Дубарова,
пътува към един по-истински Свят,
където Душата му ще почива
сред бели вишни и юлски сняг!
29 юли, 2002 година
НЕБЕ
На Димитър Яръмов
Возвращаеться все, кроме лучших друзей…
Владимир Висоцки
До последния ден, до последния дъх
най-нежният цвят да ни свети.
В небосвода висок
като птица стремително
обичта, обичта да ни носи.
Толкоз много надежда трепти
във висината, натежала от грижи.
Трябват сърце и горещи очи
простичко да я усетим…
Тази земна, добра светлина,
раждаща жажда в душите -
до последния дъх, до последния ден
обичта, обичта да ни свети.
