Поезията на Владимир Башев и духът на 60 години на ХХ век

Панко Анчев

Мащабът на времето, изразен и в литературата, се измерва с отношението на обществото към отговорността, с което хората се трудят и живеят, създават и пазят създаденото за общо благо.

Колкото по-силен е колективният дух, толкова по-отговорни са хората, по-усилно се изграждат и пазят труда си, осъзнавайки се като творци на историята и бъдещето.

Това съзнание не се налага отвън, не е прикритие на идеология и пропаганда, а е органично, защото произлиза, а изразява националния дух и общественото съзнание.

Доказва го литературата на писателите от поколението на 60-те години на ХХ век. Това е нейна основна тема и един от най-важните проблеми, които се стреми да реши.

Проблемът е социален, в някаква степен и политически, но е най-вече нравствен. Защото характеризира морала и нравствеността на човека от онова време.

Българската поезия през цялата си модерна история винаги е литература на тези теми и проблеми - особено през Възраждането, когато толкова е било необходимо всеобщото национално мобилизиране за постигане на освобождението на България. Всеки член на обществото е трябвало да осъзнае своя дълг и да участва в революционните борби.

През 60-те години на ХХ век съзнанието за отговорност, съзидание и дълг приема други форми и измерения. Сега времето е съвсем различно - дори и в сравнение с предходното десетилетие. Пред нацията и обществото са поставени нови цели, нови са и амбициите на хората.

Поезията на Владимир Башев най-отчетливо откроява тези проблеми и постоянно се занимава с тях.

Литературата на 60-те години в своите най-високи образци показа как българският свят рязко увеличава своите духовни измерения и придобива нов мащаб на мислене и отношение към другите светове.

Той се чувства равностоен на останалите и придоби самочувствие, че равностойна и равноправна част от човечеството. Но и самото човечеството се преценява от гледната точка на националното величие, за да се приобщи или де отчужди и отстрани от българския свят.

И в най-интимните си стихотворения Владимир Башев подчертава, че човек не може да живее сам, а още по-малко сам за себе си и в себе си. Защото човекът е не просто обществено същество, предопределено да живее заедно с други хора, но и защото обществото е общност, която съгражда, съзижда, увлича всички в осъществяването на високи цели.

Човек трябва да остави нещо след себе си, да приложи своите усилия за общото благо. Личното щастие е важно и необходимо, ала то е невъзможно, ако е егоистично постигнато и за сметка на другите.

Ако не изхождаш от общото благо, нямаш място сред хората и винаги ще бъдеш непълноценен и дори техен враг и противник.

Чувството за отговорност и дълг е проявлението на едно ново социално съзнание и нова социална енергия, на нова нравственост. Това е съзнанието на колективистичния тип общество.

Енергията, която то осмисля, укрепва единството, и противостои на разложението, егоизма и унинието. Затова и лирическият персонаж на Владимир Башев призовава за всеотдайност в обществените трудове и съзнание за общата отговорност за целостта на обществото. Не са нужни кой знае колко велики дела. Те са за избраните гении.

Обикновеният човек трябва да се стреми към лично удовлетворение и да вижда с очите си как от неговия труд и усилията му се израства новата държава и хората живеят добре и щастливо в нея. Защото основите й се залагат любов, висок морал, радост от труда, обич към хората.

Достатъчно е дори да си със съзнанието, че си част от голямото „цяло”, за да бъдеш отговорен за другите и за държавата си.

Никога преди нашата литература не е изразявала подобно съзнание. Това да си радостен и щастлив, че живееш сред градивни хора и заедно с тях да твориш и променяш, е велико благо за новата личност.

И то не е поза или категория на идеологията и пропагандата, а нов тип нравственост и стимул за живот.

Когато в една общност, обществена среда или дори в едно съзнание съзиданието, отговорността и редът са основни принципи, тогава и човекът е в равновесие, хармония и съгласие със себе си. Тогава той не е подложен на вътрешно напрежение и лесно овладява емоциите си и ги насочва в посоката, която желае. Този човек е разумен, благороден и знаещ своята цена.

Такъв е лирическият персонаж в поезията на Владимир Башев. Това не означава, че личността е равна, суха, напълно предвидима, без въображение и душевни пориви.

Героят на Владимир Башев е духовно богата личност, която е чувствителна, обичаща динамиката и намираща се в постоянно движение. Но той не хаби думите си напразно, не се кълне, не прави постоянно признания, а просто споделя - понякога развълнуван, друг път спокойно и уверено, онова, което го тревожи и кара да размишлява.

А какво го вълнува и тревожи?

Вълнува го ежедневието на света. Светът се е побрал в един ден и в една личност. Личността професионално е призвана да следи събитията, да ги преживява и осмисля; тя трябва да открие тяхното значение и да ги съпоставя като проявления на човешкото желание за единение и солидарност.

Те са отпечатани върху телетайпната лента, формулирани са с няколко изречения, но четящият за тях ги възприема като творяща се в момента история на човечеството.

Хората не спират да действат, да се вълнуват, да работят, воюват, творят и съзиждат. Така те са заедно и заедно променят света. Политиката обединява хората, сближава ги и ги изравнява. Те разбират, че не могат едни без други. Защото съвременният живот е предимно действия и събития.

Поезията на Владимир Башев е поезия на събитията и тяхното преживяване от човека, който ги съобщава и анализира. Те са човешки съдби, поставяни на изпитания.

Събитията са сгъстени времена, напрегнати до крайност. Когато хората и държавите се разбират, значи са изпълнени с добра воля, разум, радостни чувства и надежди. И с борба за по-добър живот и по-добри и красиви хора.

Лирическият персонаж на Владимир Башев е човекът от града. Градският човек е с по-голяма склонност да се чувства част от големия свят и да общува с хора от всички краища на света. И по-лесно и бързо се включва в динамиката на живота, в неговото многообразие.

Именно многообразието го привлича и в него му е най-лесно и удобно да живее. Неговото мислене е по-абстрактно и насочено към съдбовните въпроси на съществуването. Затова и не се привързва към конкретни предмети или места. Той може да ги обикне и да ги съхранява дълго в сърцето си, да си спомня за тях в своите пътешествия по света.

Но не остава при тях. Защото постоянно го влече новото, различното, движението. Тази склонност виждаме в лирическия персонаж на Владимир Башев и тя го прави толкова склонен за нови приятелства и духовни връзки, за преодоляване на нови препятствия и покоряване на нови светове.

Благодарение на тази склонност героят не унива, не се отчайва, не се оплаква и не хленчи. Той знае, че непременно ще дойдат нови дни, когато мечтата му ще се осъществи.

И Владимир Башев, подобно на други свои връстници от поколението на 60-те години, обича да говори и да спори с човечеството, да му задава въпроси, да го възхвалява, но и да го укорява и съди.

Но не от позицията на недоволен провинциалист, а със самочувствието на равен със света. Че самочувствието му не е празно и провинциално, проличава по начина, по който лирическият персонаж говори и изповядва мислите и чувствата си.

Той е достатъчно умен и отговорен, за да съобразява какво се случва в света и каква е отговорността на неговия народ, а и неговата лична отговорност като гражданин на отечеството и на човечеството.

Такава отговорност носи в себе си единствено високо интелигентният представител на достойния народ.

Лирическият персонаж на Владимир Башев непрестанно търси смисъла на човешкото съществуване, на живота в съвременния свят. Този свят е вътрешно напрегнат, образуван от враждуващи идеи и от хора, които са непримирими във враждите си и в желанието си по своему всеки да организира обществото и да не приема чуждите воли и мнения.

Свободата, която всички искат, за да живеят по този начин, е красива и примамлива, ала нали е важно какво искаш, какво мислиш и какви намерения имаш, когато се заемаш да изграждаш света.

И да вършиш онова, което е разумно, умно, полезно, организиращо, а не разрушаващо и разлагащо.

Човек не бива да върши безполезни и ненужни работи, да пилее времето и способностите си. Неговото призвание е не се показва, а да се труди и създава скромно и с достойнство.

Защото човешкият труд създава за бъдещето и благодарение на него светът съществува и се развива.

Така просто и ясно говори поетът.

Той говори така, защото и животът, който живее, е безхитростен, открит, освободен от лъжи и илюзии, живот с труд и съзнание за отговорност и дълг. Но и с нетърпимост към фалша и измамата.

Хората се гледат спокойно очи в очи, защото няма какво да крият. И защото всички са готови да вървят напред и да преодоляват трудностите.

В нашата литература преди Башев, а и след него няма да открием подобен свят, който е толкова единен в съзиданието и любовта си към живота и човека.

Но започват да се зараждат неща, които не хармонират с този живот. Те го раздразват, напрягат, дори оспорват. Те са съмнения, неискреност, подозрителност, егоистична задоволеност, непризнаваща съчувствие и чужда радост. Лека полека животът се трови и губи красотата си.

Хората вече не се чуват и дори не се виждат, заети със себе си и благополучието си. Настъпва отчуждението, което все повече ще става тема и проблем за българската поезия. Владимир Башев е един от първите, които го усеща и сигнализира за неговата поява. И поезията му се изпълва с тревожни предчувствия.

Виждаме как българската поезия започва да страда, понеже в живота се появяват тревожни явления, опорочаващи радостта, вдъхновението и възторга на втората половина на 40, на 50-те и 60-те години на ХХ век.

Тази тема завладява литературата и подчинява на себе си всички останали теми, с които се е занимавала преди и които я обсебват по силата на измененията в обществото.

Литературата ни разглежда предимно нравствени теми, тъй като обществото държи на своята чистота, хармония и цялост и не иска да позволи да бъде разрушено.

Владимир Башев заедно със своите връстници от поколението болезнено възприема тези изменения и сигнализира за опасността, която идва от тях.

Колективистичното общество и неговото съзнание все още не са изгубили всичката си сила и успяват да противостоят на тревожните предчувствия и на оголващите се проблеми и конфликти.

Сега изключително важни са задачите и целите, които трябва да се постигат, за да се поддържа напредъкът на мисълта, знанието, развитието.

Светът обаче се влошава. Влошава се и обществото, в което живее лирическият персонаж на Башев. Заплахите срещу мира нарастват, оръжията стават все повече, държавите са все по-враждебни. Мирът е застрашен и затова новините всеки ден са все по-тревожни.

Всичките книги на Владимир Башев са размишления на тази тема, споделяне на тревогата, зов за утеха и смирение, за да се запази живота. Нищо не може вече да бъде такова, каквото преди е било.

Над всичко тегне атомна заплаха, смърт, разрушения. Необходими са силите и волята на всички, за да се спре безумието и се наложи справедливият ред.

Тази необходимост е осъзната не само от поета, но и от цялото му поколение и това придава на литературата особен оптимизъм, увереност в бъдещето, стремеж към съзидание.

У Владимир Башев, защото това е характеристика и на времето, в което той твори и което изразява, се съчетават една чиста романтичност, благородство, любов с решителност, твърдост и непоколебимост в отстояване на идеите и идеалите, в съхраняването на мира и спокойствието на хората.

Поезията му е лирична, но и публицистична; нежна, но и призивна, изразяваща хармония, но и смелост и силна воля. Тази характеристики ще открием и в творчеството на неговите съвременници от поколението.

Точно от такава литература има нужда времето и затова писателите тогава са толкова популярни и влиятелни.

Заглавията на книгите на Владимир Башев са показателни за духа на времето и нагласите на поета, за неговата чувствителност и социална отзивчивост: „Тревожни антени” (1957 г.), „Преодоляване на гравитацията” (1960 г.), „Желязно време” (1962 г.), „Нецелунатите момичета” (поема, 1963 г.), „Магазин за часовници” (1964 г.), „Възраст” (1964 г.), „Ателие” (1967 г.).

Самите заглавия са и темите на творчеството на Владимир Башев, основните точки в неговата естетическа идеология и социален патос.

В българската литература значението на поета Владимир Башев е особено важно и открояващо се!

То нараства все повече, защото е автентично свидетелство на своето време и е пример как поетът трябва да служи със словото си на човека и обществото.