Иван Д. Христов

Романът “Калоян боговенчаният” / Изд. „Лексикон”, 2021/ на Васил Лазаров е значимо художествено постижение за автора. Писателят успешно се залавя с един от най-трудните жанрове в художествената литература - историческия роман.

Васил Лазаров е добре познат на читателите с романите: „Тройната нишка”, „Крайъгълен камък”, „Парадоксът на любовта”, „Звънът на камбаните”. Освен романист той е автор и на книги с поезия и есеистика.

Интересът към цар Калоян не е случаен. По негово време България е сред най-големите средновековни държави в Европа в края на 12 и началото на 13 век, а самият цар Калоян един от най-успешните български владетели.

Образът му е художествено интерпретиран от писателите Фани Попова - Мутафова, Димитър Мантов, Слав Караславов, Бойко Беленски.

Васил Лазаров е писател, за когото историческите теми са добре познати. В „Калоян богоизбраният” той се съобразява с новооткритите извори, обогатили през последните години историческата наука.

Ето защо повествованието осветява съществени, но и неизвестни до сега факти. Те дават по-логическо обяснение за хода на събитията и допринасят за историческата достоверност на романа.

С новият си роман писателят доказва умението си да увлича читателя не само с интригуващия и динамичен сюжет, но и да го прави съпричастен към идейните послания и родолюбивата кауза, на която служи.

Много творчески усилия и огромен труд е струвало на автора написването на този идейно обоснован и защитен с факти роман - сага за цар Калоян, ползвайки безспорни исторически източници.

Повествованието плавно се развива в осем глави и епилог, функционално подбрани и художествено изобразени исторически герои. В бран и люти битки Калоян брани и разширява българската държава, за да се превърне в края на романа в трагическа личност.

Действието прелива от една в друга глава на романа, следвайки логиката на сюжета и основните етапи, през които преминава Калоян в израстването му като държавник.

Фабулната линия е разгърната в няколко посоки и е наситена с много интригуващи събития. Динамиката в развитието на сюжета държи читателя в напрежение от първата до последната страница на романа.

Васил Лазаров споделя: „Боговенчаният е самото осъзнаване от българското население, че е подвластно на волята на Бога, именно на българския цар Калоян то е спомогнало да ускори процесът на неговото обединение и управление”.

Смисловото ядро на романа е скрито в богатата на колизии епоха - България в края на 12 и началото на 13 век. Това е времето, през което личността на Калоян израства и дава своя принос в европейската история.

Действието в книгата започва в Константинопол, където за един голям период от време и българската историческа съдба се свързва с него. Оттам то се пренася в България.

Повествованието проследява живота на бъдещия български цар, който на младини живее в Константинопол. Там среща своята любов и бъдеща съпруга Анна, която му помага да избяга от знатното пленничество. Поредица от драматични събития изкачват Калоян на царския престол. Като следва познатото му устройство на ромелийската империя, той успява да изгради и утвърди стъпка по стъпка Второто българско царство.

Царят е конфликтно раздвоен между неограничените си права на самодържавец и типичните за средновековния човек християнски представи за правото и обожествяване на човечността.

Връзката между художественото слово и християнската етика е основополагаща за цялостното творчество на Васил Лазаров. Християнството е в основата на нашата идентичност и определя народопсихологията ни.

Според автора Калоян е победител, защото е „богоизбран”, а това е послание за нравственост и не състоялата се българска държавност.

Това прониква и в хармоничната духовна цялостност на образа на цар Калоян.

Раздвоението му понякога е повлияно от ролите, които играят двете жени в живота му - съпругата му Анна, която е гласът на съвестта и християнския светоглед и куманката Белура - олицетворение на необузданата, разрушителна страст. Анна и Белура са две взаимно отричащи се личности.

Читателят е обсебен от образите на героите, изровени от дълбините на времето, но изградени плътно и истински. Между всички с пълният си царски блясък се откроява на цар Калоян. Авторът е успял да ни накара да се гордеем с неговото величаво дело.

Майсторски са изградени в романа и женските образи. Главната героиня Анна е пленителна със своето достойнство, с неизменното си християнско отношение към хората и света, с чистотата на чувствата.

Писателят показва чрез нея не каква е била, а преди всичко каква трябва да бъде българската царица. Умело е изградена и Белуга - жена с езическа страст и провокативно поведение.

Васил Лазаров разглежда нещата многопосочно и обективно. Описанието на героите и случките са запомнящи се и прецизни във всеки детайл. Вниманието му е насочено към болярските кръгове - нравите и порядките на мъжете на власт, но изгражда и запомнящи се персонажи от народа.

Авторът разказва не само за царя и придворните, но и за обикновените хора като Херодин, който със своята храброст и честност се издига до най-доверен войвода на Калоян.

Разкрита е картината на политическите отношения между страните на Балканският полуостров, на поминъка, бита, нравите и културата им, на историческата атмосфера и обществения климат по онова време. Историческото платно е внушително - от бляскавата слава на Константинопол, до суровата красота на Търновград и Балкана и мащабната картина на Средновековна Европа.

„Калоян Боговенчаният” е мащабна историческа творба, художествена интерпретация на този период от нашата история. Централен в него е въпросът за трагичното у Калоян. Посоките, в които е разкрит образа му, често са драматично противопоставени.

Времето на знатното пленничество в Константинопол, стремежа му към независимост и обсебилата го първа любов - там трагичното е повече външно, в обстоятелствата. Щом навлезем навътре в повествованието - виждаме трагичната съдба на владетеля, който носи отговорност за своите действия и взети решения. Понякога той греши, но и побеждава врага без коварство.

Трагизмът е предаден от автора с много нюанси. В последните страници на романа трагичното излиза от рамките на историята, слива се с легендите, приема мистичен характер, за да премине във вечността.

Интерес буди и разкриването на военните стратегии на българския владетел, които са значителни за родната ни история. Респектира интелектуалната сила на Калоян и неговата придворна свита - тяхната предвидливост и решителност. Взетото историческо решение за уния с Рим, както и кореспонденцията на Калоян с папата.

Той се утвърждава на престола, разплитайки интригите и коварството на някои властолюбиви боляри. Царската му власт расте чрез битки и победи на бойното поле.

Расте и духовната му сила, опирайки се на Божията воля и промисъл.

Действието пренася читателя в някогашна Средновековна България. Постигната е автентичност и достоверност на изображението, което свидетелства за сериозните познания на автора на историческите извори на епохата, за която пише.

Акцентът на романа е върху човешките действия, а битките и събитията са историческия фон, на които се развива то. Сред едни от многобройните сцени в него са и тези, които са посветени на разпространението на богомилската ерес по българските земи.

Историческото изображение постепенно се разширява с нови персонажи, случки и събития. Разкриват се различни страни от живота на Средновековна България.

Показана е структурата на обществото, на войската, на духовенството. С голяма вещина са предадени военните сцени в романа.

Сякаш не само мисловно, но и осезаемо чуваме тропота на конниците, грохота на стенобойните оръдия, свистенето на стрели и копия, стенанията та хората, хрущенето на счупените кости на коне и хора, задушаващи се рицари в тежките си брони.

Повалени тела на бойното поле, срутени крепостни стени, врящия казан на боя, страданията от войната - човешката болка и материална разруха.

Баталните сцени са зрими и осезаеми. Ето как писателят описва битката на българската войска с маджарите: „Звездите все още грееха над Моравието. Както беше тихо по целия маджарски стан, заедно с глухия еднозвучен ромон на водите се чу по-различен шум - отначало едва доловим, а после все по-ясно. От юг идваше войската водена от Манастър. Българите наближаваха - в началото като неясни сенки, после като мътна стена. Дългите гъсти редици от конници и пешаци се появиха из нощния мрак като тъмен облак и всяха ужас и страх с многобройните си проблясъци на железните си доспехи, които размахваха. Маджарите нададоха гръмки викове - уплашени, враждебни, диви …”

В романа авторът разкрива непрекъснатия стремеж на цар Калоян да обедини обширните български области, неговите победи над византийци, маджари и латинци.

По негово време България е сред най-големите държави на континента. Неговите блестящи военни победи и дипломатически успехи, коронясването му и приемането на унията, издигат международния престиж на страната ни.

Финалът на романа е достоен за всяка епическа творба. Смъртта на Калоян е изненадваща, а неговото коварно убийство е забулено в мрака на историята.

Физическият убиец е един, но желаещите да бъдат са много. Според писателят, „често пъти събития от съдбовен характер се зараждат и извършват по най-неочакван начин.”

Романът „Калоян богоизбраният” на Васил Лазаров емоционално завладява читателя, прави го съпричастен към своето родолюбиво дело със съдържателната и интригуваща художествена интерпретация на времето на цар Калоян. Това е исторически роман с голям принос за националното ни самочувствие.