НАДПАРТИЙНИ АФОРИЗМИ

Валентин Димитров

***
Връх на политическата проституция - продават любов към родината.

***
Родината ще бъде татковина за всички, ако не бъде бащиния за някои.

***
Преди Партията имаше ръководна роля. Сега всяка Ръководна роля си има партия!

***
Всички следи водят към парламента. И се губят в имунитета…

***
Изход - преди да катастрофира държавата, да намерим черната й кутия.

***
Целта на опозицията е да краде колкото управляващите.

***
Не може времето да е наше, докато парите са техни.

***
В политическия оркестър диригентската палка на вожда е тоягата.

***
Когато една гарга рошава влезе във властта, веднага става важна птица.

***
Какво става в държавата? Нямаме думи! Едни псувни ни останаха…

***
Светът ни окраде мозъците. Останаха ни мозъци колкото за едното крадене.

***
Първо влезе във властта. И веднага попита: „Къде ми е второто и третото?”

***
В обществото има паразити, защото държавата се чеше, където не я сърби.

***
Когато паднат кукловодите, първи на въжето увисват марионетките.

***
Само придворният шут не се бои да каже истината, на него не му вярват.

***
Газят ни по улиците. По-страшно е, че ни гази и колелото на историята!

***
Има само един начин да бъдем равни. Като ни се орежат правата…

***
Като разграбят цялото национално богатство, ще ни останат само едни голи
нравствени ценности…

***
Политиците са невъзпитани - стоят с ръце в джобовете ни.

***
Всеки вожд носи своя кръст. На който да ни разпъва…

***
Махнаха му белезниците. Искал да им ръкопляска.

***
У нас всеки е виновен до заплащане на противното.

***
Влизат в политиката църковни мишки, излизат кебапчийски котараци.