Стефка Тотева

***
Слънчев лъч
проби стената
и в стаята ми влезе.
Изтри сълзите
и кафето сложи,
подготви дрехата ми за излизане.
Слънчев лъч
през мъката ми свети
и води ме през ручей и ливади,
слънчев лъч - блести ръката му,
с която му държи
в живота.

***
Болката
ме открива винаги,
тя ме издебва
и стяга душата ми.
Как да се боря и победя?
Просто - да я приютя,
дори да я заобичам.
Болката не понася това,
но не си отива.
Тя е в съседната стая,
тя е в сърцето.

***
Влакът
на голямата ми любов
не пътува вече към мен,
той вече не е дом за двама.
Все по-мъничка ставам
в голямото си очакване
на онази гара от детството.
Там се роди вярата,
че и към мен пътува някой.
Помислих, че си ти.
И влакът ме отмина.