Таньо Клисуров

***
В живота винаги едните имат повече,
а други губят.
Не бях герой във холивудска повест,
но бил съм влюбен.

Аз мъкнех вар по стълбища извити
на майстора-мазач с две кофи.
Звънтяха в неговия джоб парите,
а в моя - строфи.

Към постове стремят се до последен дъх -
да имат власт.
Молива си със изострен връх
командвам аз.

В дворци живеят, трупат там богатства,
опазената чест ми е утеха.
И като влакове представите за щастие
се разминават - моите и техните.

Богатството нима ще ги спаси?
Знам отговора стародавен:
в живота си дори и Крез да си -
Отвъд си с мене равeн.

ВЕДНЪЖ СЕ УСМИХНИ ШИРОКО

Когато трябва да се радваш, ти винаги стоиш нащрек.
Когато трябва да заплачеш, заплаха пак ти се привижда.
Здравей веднъж и ти, зависим и вечно колеблив човек,
притиснат от живота мощен и пренебрегван, и обиждан!

Веднъж се усмихни широко, веднъж си отпусни душата
и изплачи сълзата своя - товара да си облекчиш;
чертата прекрачи, недей да бъдеш вечно по средата
и плахост да прикриваш вечно в изстрадалите си очи!

Защото също си стопанин на този свят, във който само си
до днес живял като послушник; на други бил принадлежал.
Здравей, Адам, замесен също, тъй както другите Адамовци
от Божиите длани, гребнали за теб пак толкоз - шепа кал.

Кой може тук да ти диктува какъв в живота си да бъдеш?
Кой може Господ да ти бъде, да ти отрежда дял нелеп?
Не си дошъл на този свят ти със съдбата на осъден,
а свободата ти е право, тъй както въздухът край теб!

ГЕРОВ ОТЛЕТЯ

„Да си самотен в този град,
където всичко е нетрайно…”
Александър Геров

Беше загубил отдавна жена си Тамара.
Но от години общуваше с нея на глас.
Няколко гълъба бели му бяха другари -
хляб им трошеше по своя олющен перваз.

Вече не пишеше. А се отдаде изцяло
на небесата - нататък бе поглед забол.
Може би виждаше: Далчев седи до Вапцаров,
а по средата им празен - за себе си - стол.

Ясно съзираше: там са дружина познати -
някой от тях ще помаха без корист: „Ела!”
Който е гордо летял, в поетичното ято
има си място, макар с уморени крила.

Щом го повикат, ще литне той, без да протака.
Нека хвалебствия тука припяват му в хор.
Нека му кръстят на името някоя пряка
с крив тротоар и затулен за слънце простор.

Нека… Додето над него надвесена бдеше
злата Мизерия /не милосърдна сестра/,
като за тръгване - Геров с балтона си спеше.
Сетне политна. Лъжа е това, че умря.

СЪДБАТА НА АКТЬОРА

В памет на Бойо Боев

Коя му роля подир него ще остане -
критиците му нека водят спор.
За пръв път притеснено трие длани
пред нова роля старият актьор.
Животът безкомпромисно го люшна
в посока друга, в ненадеен час.
Пенсионираха го. И великодушно
директорът му разреши тогаз
билети да разпространява - нека
на дарбата си да не измени
и да работи пак за театъра човека.
Но не на сцена. Малко по-встрани.

Да, малко по-встрани. И точно тука
е драмата в актьорската душа.
Редовно по врати на фирми чука
и обикаля този град пеша
с дежурно предложение: „Купете
за премиерата във други ден
останалите няколко билета!”
Така той заработва свой процент.
За хляб. И даже за ракия малка…

Ще каже някой: „Предвидим завой,
естествен край, не виждам нищо жалко.”
Не, жалко за актьора, драги мой!
Жадува той да плаче, да се смее,
да трогва публиката всеки негов ход.
И щом на сцената не може да живее -
умира и в реалния живот.

КЪЛВАЧ

Поет социален е кълвачът в близката дъбрава.
Спасява той от червеи дървото.
Така и ти спасяваш обществото,
Поете. А пък то все те предава.
От теб то няма нужда, плаши се от твоя съд.
И не разбира, че накрая от присъдите печели.
Ти правиш рани в съвестта, а те болят.
На мода пак са славееви трели.
Кълвач си сред огромната бетонена гора.
Защо не замълчиш? Или пък промени гласа си.
Отскубнаха ти вече не едно и две пера
и стреляха по теб. Онез - със съвестите мръсни.
Но ти пак чукаш с клюн, макар поизхабен.
И мокро е по бузата. Сълза ли, кръв ли?
Ако те няма теб, дори да дойде пролетният ден,
душите ни проядени едва ли ще разцъфнат.

ИЗПОВЕД ПРЕД ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР

Господин Прокурор, обществото ни е възмутено -
аз изрекох пред хора стотици лъжа недопустима.
Беше ден за поезия, рецитирах от шумната сцена,
че ще бъде животът по-хубав и надежда ще има.

Извинете, не съм ви докладвал и за тайните свои:
есемесите, дето благоверни съпруги ми пишеха…
Премълчаваха тайните служби подбудителят кой е -
греховете ми бяха закриляни, вижда се, свише.

Заблуждаван относно престъпните личности вий сте.
Аз един съм от тях, от години върлувам в страната,
аз съм автор например на доста словесни убийства -
подлеци съм улучвал по светло право в сърцата.

А веднъж безразсъдно на среща една в парламента
носих в джоба си стихове взривоопасни…
Щях да бъда виновен изцяло за инцидента,
ако някой случайно кибритена клечка бе драснал.

Безпощаден бъдете с поета докрай, Прокуроре!
Вероятно смущава ви само възможност такава:
рецитират го всички, когато попадне в затвора,
доживотно осъден - герой на народа си става.

КЪМ ЕДИН СЪНАРОДНИК

Усещам в говора ти чуждия акцент
и самочувствието на човек препатил.
А в погледа - ирония към мен.
Пристигаш от Америка, приятел!

Какво ли зная аз? Какво ли съм видял
във своя град обикновен, световно неизвестен?
През Океана ни веднъж не съм летял -
провинциален, недорасъл, местен.

Как още дишам в този край недоразвит,
готов предприемчивия да смачка?
О, как те дразни българският бит
и беднотията на всяка крачка,

и този хленч по миналото - тъжен ек,
и думата „родина” - нива пуста -
какво ли значи, щом като човек
щастлив е там, където сит се чувства?

Сит равен на щастлив. Разбрах за твоя свят
и между нас Китайската стена къде е…
Благодаря, че предизвика благородния инат
от тебе по-различно да живея.

СРЕЩУ СИЛНИЯ

Ти искаш да платя, за да получа
това, което отвоювах честно.
Ако платя - ще си ударя звучно
плесница сам.
И няма да е лесно
да се погледна в огледало сетне,
от угризения безброй обсебен.
И отвратен от себе си - да сметна,
че аз съм дребен, дребен, дребен,
че аз се приравнявам със мръсника
и му припявам сам похвална песен…
Като онези ставам, дето викат:
„Крадеца дръжте!”, а крадците те са…

Не, няма да налея пълна кофа
в скрибуцащата воденица твоя.
И нека ми се случи катастрофа,
и нека ме причакат зад завоя
с глави обръснати три твои мутри.
Юмручно те „ще ме съветват”, зная.
С око насинено, но горд, ще гледам утре
роднини и приятели. Това е.
Ти няма да го разбереш. Не можеш.
Да, ти си свикнал само на поклони.
Но трябва някой в този свят безбожен
да отстоява божите закони!