ФАНТАЗИЯ
ФАНТАЗИЯ
Пиано съм. Красивите акорди
флиртуват със капризи на виола.
Из стаите свободно се разхожда
последната фантазия за соло.
Целувка от видение на Климт
изсвирва страстно своята соната.
Домашните цветя си слагат грим
преди хипнозата на самотата.
С изящни статуи танцувам валс.
Във вазите подреждам свежи ноти.
И с леката магия на Шагал
прелитам над разтворените лотоси.
Душите на събудени клавиши
ухажват виртуозни балерини.
И влюбени поети вечер пишат
прелюдии за роклите им сини.
САКСОФОНИТЕ
Вечерните мелодии рисуват
бедра на влюбена жена.
Изпиват кралски лебеди
лагуната на джаза.
Прошепват бисерни молитви
и дрезгаво ридаят,
а златните им звездолети
пресичат Млечен път.
Диези на капризни ноти
отварят нощните прозорци
и високосни хубавици
броят звезди.
Запалват мрака расови коне,
а лъскавите им копита
по кривата на хоризонта
подреждат думи.
И ето, саксофоните вечерят…
УТРО
Топлите талази на бедрата,
на гърдите тихите вълни,
розите на нежните целувки
и души, открили ново тяло.
НЕБЕСНА ШАПКА
Целувам твоето отсъствие -
усмихната луна с небесна шапка.
В дъждовната вода от женски стъпки
се гонят цъфнали акации.
Осанката на кралска кобра
следи рисунките на танца.
Една изгубена магнолия
чете поезия на славеи.
Души на елегантни рокли
с виенски валс на юг политат.
Разхождаш се със диви котки
и ми изпращаш бели ибиси.
ЛЮБОВ
Шапка, вратовръзка и костюм.
Рокля, огърлица и воал.
Хубави очи, но без лица
и ръце, протегнати към Бог.
БЯЛАТА СТАЯ
Душата на прозореца ухае
и в миглите се утаява залез.
Събуденият ритъм на жената
дописва стихове за бяла стая.
Към лампиона роклята полита
косата търси стихнало пристанище.
И тялото, ефирно като шал,
се слива със самотната ми сянка.
Безкрайната тъга на любовта
нашепва недокоснати мелодии.
И в здрача на вселената изтичат
луна в реката, в тишината - лодки.
ПЕЙКАТА
Кацна тихо на луната.
Аз цигара си запалих,
ти извади лунен гребен
и косата позлати.
Но дълбоката целувка
хвърли в бисерния залив
твоята любима гривна,
моя сребърен часовник.
Мина тигрова акула,
украшенията глътна
и засвети от любов.
БЯЛА ПРИКАЗКА
Тече малинов сок в реката жива
с корона от бръшлян и диви ягоди.
Замерват те врабци с череши черни,
а щъркелът ти носи бяло бебе.
Докосваш вирове, очи вселенски,
удавили звезди и пълнолуния.
Пресичаш бързея с душа на мряна,
с опашка сребърна плетеш дантели.
Момчетата разхождат на кокили
наивното си детство, гонят рибите.
И бродят край водата смях и викове
след прелестния танц на самодивите.
Отново аз събличам самотата,
прегръщам розата с красиво тяло.
И слушам стиховете на върбата
и на кълвача приказката бяла.
РЪКАТА
Отглежда рози и прелиства книга
и реше на любимата косата.
Романи пише, разкази плете,
засява палми на луната.
Откъсва ноти от рояла,
по стълбицата ги търкулва.
Полива дивите цветя
в мига, когато се целуват.
С изящни жестове се кръсти
пред стиховете на пчелата
и тихо се разхождат пръсти
из Библията на душата.
БЕЗСМЪРТИЕ
Обичам своето наколно жилище,
където жабите целуват щъркели
и пеят риби - спътници космични
в спасителния порив към безсмъртие.
Обичам водорасли и подмоли,
приютите за речни обитатели.
Короната на слънцето се моли
на бога на водата.
Обичам планетарно и вселенски
плача на бебето новородено
и хората с божествени видения,
разтворили души неопетнени.
СЪКРОВИЩЕ
Когато нямам нищо, имам всичко:
колибата на първата любов,
жасминов аромат на диво цвете,
красавица, избягала от стих.
Изкусен щъркел с клюна си червен
плете на агнето фланела нова.
Пасе цветя и охлювите гони
кълвачът на безгрижният ми ден.
Духът на милостивата вселена
закърпва скъсаните ми сандали.
И летен сак е моето наследство
на рамото на детството ми бяло.
МИСИЯ
Отваря се вратата, влиза стол,
до масата присяда и вечеря.
Лъжица, вилица и лъскав нож
се борят за престиж.
И ето, талантлива книга
измисля стихове красиви,
написва нов роман.
Кафето си намира чаша
и вдига пара до тавана
с молба за дъжд.
Сметана хапва шоколад
и тайно гледа на кафе.
Тъгува столът, липсва му човек,
тъй както на човека - стол.
ПИРАМИДИТЕ
Изпращат ги ленивите камили
и сенките на речните тръстики.
Пресяват пясъка златист на Гиза,
кръстосват необятните пустини.
Подхожда им вселенската разходка
с компания от източни царици.
Пресичат Нил красиви кораби,
преди да се превърнат в птици.
Изследват пулса на безлюден космос,
кръжат с души на нови метеори.
За камерите гробни търси Господ
велики благородни фараони.
Съня дълбок на мумиите пази
вековен сфинкс с инстинктите на лъв.
Плете букет от техните фантазии
змията на танцуващата смърт.
ТАЙНОПИС
В света на дивата природа
умът отглежда болни мисли.
Изгубен пес от зла порода
догонва липсата на смисъл.
Човек с петна на саламандър
за гост небесен се представя.
Костюм на благороден ангел
облича днес самият дявол.
Плетат дантели черни сови
с пера от гълъбите бели.
Чете астралният часовник
писма от скитници умрели.
Римува древни йероглифи
за тайнописа на душата.
И плуват хиляди делфини
в империята на луната.
ВИСОК ДУХ
Наливат рози утринно кафе
до старата цигулка с нова рокля.
Фантазии на женски гласове
рисуват непознати луноскоци.
И стихове, написани от Бог,
оплождат благородните камбани.
Естествени молитви с дух висок
лекуват сенки от дълбоки рани.
И синевата, затаила дъх,
изпива цветовете на дъгата
От тишината на небесен връх
излитат еделвайси в необята.
А в пещерата сам Исус Христос
кръщава с плач царе или пастири
и бликат чисти извори любов
от тъжните зеници на Мария.
