Лозан Такев

Телевизията ме направи небезразличен към всичко, което става на малкия екран и зад кадъра. Работата ме сближи с лица от синия екран. Десетина години бяха достатъчни, за да й остана верен и сега да бъда един от клуба на ветераните, които два-три пъти в месеца идват на познатия адрес „Сан Стефано” 29 във вторниците, когато изпиваме по едно кафе, бира, разменяме си спомени и споделяме приятни и щастливи мигове…

Но един по един се разделяме с някой, който ще поменем в поредния вторник и ще помълчим в негова памет.

Напуснаха ни Нушка Григорова, Мария Митова, Ваня Димитрова, Иван Донев, Деян Барарев, напуснаха ни десетки лица от екрана, а преди седмица изпратихме и телевизионния деец и дипломат Милан Миланов…

От края на живота никой не се е спасил… И на жизненото поприще накрая единствено е сигурно, че всеки ще го посети смъртта…

Тук ненадейно си спомних и една случайна среща по софийските улици край Националния археологически музей с легендата от телевизията Тома Томов, който ме запозна с професор Иво Христов, а на очаквания въпрос „Как сме? Какво правим?” неочаквано се усмихна философски: „Ами какво? Остава ни да мрем, какво друго!?”

Тома Томов да е жив и здрав, беше направил вече осемдесет…

На първи юни Никола Статков навърши деветдесет години. Дълги десетилетия Статков не се раздели с перото. Почнал като юрист, работил четири години като съдия в София, роденият през 1932 година в царство България в село Бела речка, минал през вестник „Вечерни новини”, над тридесет години Кольо беше във ведомостта на Българската национална телевизия.

Писател, журналист, сценарист, главен редактор на редакция „Кино” Кольо Статков остави паметни приятелства и книги след себе си…

Остави. Защото на 25 юни 2022 година се пресели в другия, вероятно по-добър свят. И „Лъжата, че си живял” - един от първите му сборници с разкази, се оказа вярна.

Стотина запомнящи се творби остави в наследство писателят Никола Статков, десетина романа, няколко филма, стихове… Достатъчно за един достоен и пълен с емоции, промени и реформи свят…

В края на пролетта говорихме по телефона. У мен остана марката на Съюза на българските журналисти за картата му за 2022 година. Оплака ми се след тежко прекаран Ковид 19, че не се чувства комфортно, но духът му подсказваше оптимизъм, поради което бях сигурен, че ще имаме още дни за емоционални диалози и сърдечни човешки преживявания, макар и вече предимно по телефона.

Между Бога и дявола и през Прехода и демокрацията минаха творческите му търсения. В тях намери истинско утешение и запечата великолепните сладкодумни премеждия и послания на Мито Благата дума, Петър Кльосата, Мика Белата гълъбица, а в шедьовъра „Господин за един ден” и сега можете да прочетете и да видите България такава, каквато е била и ще остане завинаги…

Само си спомнете образа на Пурко и грешните и правдиви герои, умело пресъздадени като образци на живи литературни образи, които не ни оставят безразлични към участта и орисията на малкия обикновен човек в българското село и в града на съвременна България сред мравките и орлите, с откритите и неподправени съдби като „Белег от рана”, като „Соления вкус на кръвта”, като „Стоте ключа”, като мигове, уловени в „Любовни разкази”, в „Горчиви разкази”, като „Темната кория”, „Юмруци в пръстта”, като една незабравима телевизионна „Неочаквана ваканция”, като „Момичето с хармониката”, „Алергия”, „Двамата”, „Завещанието” и т.н. Дълъг е библиографския списък, свързан с името на автора Статков.

Никола Статков е почетен гражданин на град Вършец…

И между Бога и дявола остава словото. Остават текстовете на Никола Статков, които го връщат жив сред нас в клуба на ветераните от телевизията, при читателите и зрителите на неговите паметни художествени страници и картини.

Сбогом, бачо Кольо.

Един по един се разделяме с ветераните…

6 август 2022 г.