Атанас Капралов

“Апокалипсисът идва…”

Заплахите с апокалипсис
сълзата моя не подлъгват.
Светът едва ли ще ми липсва -
та той в главата е недъгав.

Ако Земята гръм разцепи,
за губещите ще е страшно.
А аз,
дошлият с празни шепи,
пак
бос от нея
ще отпраша.

Какво като сметат порои
държавата?
Не ми е нужна,
щом чуждите брои за свои,
а своите навън прокужда.

За хората…
Не виждам драма,
че ще ни пържи гняв отвъден.
Ч о в е к а днес сред нас го няма.
Открием ли го -
е осъден…

За съдниците -
сбъркан тип съм,
щом чакам края ни
спокоен…
И ако нещо ще ми липсва,
това си ти,
космична моя.

В което и небе да хвръкнеш,
аз ще те стигна…
Непременно!…
Защото този свят е смъртник
и трябва пак да го заченем.