Симеон Стоянов

85 години от рождението на поета /23.06.1937 - 5.12.2002/

ТИ ТЪРКАЛЯШ ОБРЕЧЕНО
ВОДЕНИЧНИТЕ КАМЪНИ

На Слав Хр. Караславов

Утаяват се страсти и амбиции дребни,
щом лежи на плещите ти вече света.
Дали си или не, на епохата безнадеждно потребен
/безнадеждно - защото я носиш в кръвта си/
не те питам,
а и ти днес едва ли,
неусетно от чуждата радост и скърби обзет,
знаеш колко петна във душата са бели,
колко тъмни утайки се крият
и смет.
Не те питам, защото на твоята маса работна
ти не търкаш ръкави, а мъжки седиш.
И запретнал по волски свойта седмица плодна
и потна,
все по-малко е времето да обядваш и спиш.

Все по-малко е времето, а дългът по-голям е.
И над страсти дребнави и нелепи сплетни,
ти търкаляш обречено воденичните камъни -
твойте тежки,
твойте хлебни,
твойте истински дни!

ВЪЛЦИ

Спи виното.
И мъжки песни
под обръчи ковани спят.
Кръжат виелици
и преспи
върху пътеките тежат.
Лежат дълбоки вълчи дири
до клекнал храст,
под стръмен рът.
И вият вълци,
зли
и диви,
на глутници
по моя път.
И аз замръквам и осъмвам,
завеян
като преспа сняг.
И зная, често ме одумват,
че като вълк съм -
единак.

Да!

Аз сънувам вълчи дири.
Аз уча вълчия език.
Щом бродят още вълци диви,
не ги забравям
нито миг!

——
Из антологията „Кръстопътна земя”, 1985. Издателство „Христо Г. Данов”, Пловдив