Добрин Добрев -Финиотис

Сто години от рождението на певицата

Ямболския край е дал на България плеяда големи изпълнители на народни песни, начело със знаменитата Вълкана Стоянова, голямата Елена Граматикова, Желязка Бочукова и много други, но с особена светлина свети и до днес името на Йорданка Илиева.

Родена е на 22 август 1922 година в ямболското село Недялско.

От малка оглася седенките и празниците на родното си село с кроткия си сладък глас, пее песните за страшни войводи, за чимшир порти, напети момци и белолики моми.

„.. Раснах в бедно семейство. Немотията ме принуди да напусна училище в шести клас, за да помагам на родителите си - имахме земя, научих се да ора с рало, да жъна. Спомням си добре детските години на село - животът беше много по-различен! Вечер, след работа на нивата, пеехме - вкъщи, на седянката, на хорото. Песните си учих от моята майка, която беше добра певица и от по-големите си сестри. Имахме много обичаи и за всеки песни - като започнем от коледните през зимата та стигнем до седенкарските през есента - спомняше си приживе певицата.”

Гласът на Йорданка Илиева се разпознава от слушателите, а песните на родното Недялско стават популярни, предпочитани са в радиопрограмите. За нея музиковедът Д-р Михаил Букурещлиев пише: „Гласовите и музикалните й качества ни карат да се заслушаме в пеенето, да признаем без колебание таланта. Песента се лее естествено и спокойно и това внушава на слушателя усещането, че изпълняваната песен „лежи” на нейния глас”.

Най-ранният запис на Йорданка Илиева в Златния фонд е от 1954 г. на песента „Пил ми Недю” с Угърчинската група. Във фонотеката на радиото тя оставя над 70 песни в съпровод на Тракийската тройка, Странджанската група, Оркестъра за народна музика, групите на Иван Кирев и Атанас Вълчев.

Песните на Йорданка Илиева носят белега на миналото, красотата на тракийската народна песен от онова време, в която може да се усети полъха на тракийския вятър, мириса на чернозема в Тракия и да вдишаш дъхавия аромат на моминската малка градинка.

1951 година бележи началото на голямата кариера на певицата Йорданка Илиева, с постъпването й в състава на Държавния ансамбъл за народни песни и танци в София. От 400 кандидат-певици са одобрени само 9, между които е Йорданка Илиева.

Повече от 150 записа е направила Йорданка Илиева в радиото. И всички, които обичат тракийската народна песен, вече близо половин век се радват на гласа й, сякаш сътворен от няколко гърла, които хем себе си подкрепят и надпяват, хем и сила на душата, от която излизат, дават.

Филип Кутев високо цени качествата на нейния глас: „Особено голямо е майсторството на Йорданка Илиева при интерпретацията на сложно орнаментираните бавни песни.” Но своите „украшения” тя не „резбова” веднъж завинаги, а при всяко изпълнение досътворява, на нова опора поставя мелодията и вижда как хората поглъщат жадно словата - в очакването на следващото пълноводие в гласа й.

***

„Панайот Бойки думаше:
Стани ми, Бойке, подай ми
пушката със патроните…..”

Само народният гений може така да го “наниже” и впише в безименната огърлица на народопесенната ни поезия.

„Естествен звук, безпогрешна сложна орнаментика, неповторим тракийски стил. Тя ни поднасяше най-съвършения начин на тракийското пеене.

Много от песните в личния си репертоар Йорданка Илиева дава в ансамбъла, и в доста от тях солира красивият й нежен глас - „Снощи Севдана отиде”, „През гора вървяха”, „Севдано ле, Лиляно”, „У Станкини гости дошли” и много други, превърнали се във венец от репертоара на Държавния ансамбъл.

***

Тъжно е, че днес красивите песни на тази изключителна тракийска певица звучат все по-рядко в програмите на националното радио. Забравени ли са, непознати ли са за новите редактори там не знам…но не звучат, освен ако не броим някоя друга годишнина на певицата, когато може да се чуят. Тъжно и горчиво не е ли, че много от младите днес начинаещи певци не познават и не търсят песни от репертоара й. Това пък се дължи на неграмотните им преподаватели, които често ги водят по неправилни пътища… И въпреки това нито изкуството, нито името на Йорданка Илиева ще бъде забравено, защото има и такива, които помнят и милеят за истинското, непреходното, неподмененото. И след сто години, аз съм убеден, че ще се носят песните на тази толкова скромна, непринудена, неповторима Йорданка Илиева. Светла да бъде паметта за нея.