РИТУАЛ
РИТУАЛ
Мой приятел французин, гостуващ у нас,
тъй, както си пиехме с настроение
на десети етаж в полунощния час,
ме попита с известно стеснение:
- Мон ами, от България съм очарован!
Но, пардон, един ритуал не разбрах -
край сградите нощем кладете огньове
и обикаляте около тях?!
Мосюто направо ме хвърли в оркестъра!
Но все пак отвърнах с небрежен тон:
- И ние, както в Париж, печем кестени
и си правим вечерен купон.
А под нас, просълзена от сажди и дим,
разположила черни казани и скари,
вареше, печеше със дух несломим
туршиите майка България.
ТРЕВНЕНСКИ МОТИВ
До старото школо на Петко Славейков,
под небе - калайдисано медно джезве,
на куци столове и тромави пейки
жужи пенсионерското кафене.
Тракат зарове, пляскат охлузени карти,
святкат гневни и весели очила.
Игрите достигат до градус инфарктен,
но без смъртен случай - поне до сега…
Това не е някакъв клуб префърцунен.
Не мирише на пури и френски вина.
Милите тревненски стари муцуни
играят по български и от душа.
Е, случва се някога - токчета дамски
да повдигнат плешиви и бели глави.
Но далече, далече са пролети лански,
макар че ищение още мъжди…
Въздъхва Балканът вечерен над Трявна.
Лъхва хлад от горите вековни.
По пенчославейковски тромаво, бавно
кашля старият градски часовник.
В ПАРКА
На старата пейка в кварталния парк
разполагат се пенсионери.
Позната картинка за кой да е град
от нашата битова сфера.
Седят достолепните господа
и ровят из спомени тлеещи.
Над тях дървесата със птици, с гнезда -
писукащи, грачещи, пеещи.
Хей тъй часовете ще си изтекат,
докато от съседните блокове
се прокрадне зовящият аромат
от домашни запръжки и сосове.
Захладнява и пъпли вечерният мрак.
Мирясват и птиците по дърветата,
оставили тайничко някакъв знак
върху каскетите и по бомбетата.
