Мария Маринова

С ПЛУВАНЕ БРЯГ СЕ НАМИРА

Хайде, на тати момчето,
днеска ни чака морето.
днес ще те уча да плуваш,
с него така ще общуваш.

То е безкрайно,безбрежно,
то е и бурно и нежно.
Ако с любов го даряваш -
обич и то ще ти дава.

Знай, че е мъдро морето,
то на света е сърцето.
Крие съкровища, тайни,
спомени, случки безкрайни.

Трудно е, слънчице, зная,
но и в живота така е.
Трябва кураж! Да не спираш!
С плуване - бряг ще намираш!

МЕЖДУ ТАТКО И МАМА

Гледам, рожбо, как блестиш.
Как от щастие летиш.
Твоите очички греят -
с тебе, чедо се гордея.
Имаш право, мила мамо -
мойта радост е голяма!
Затова, че вие с татко
ме обсипвате с целувки сладко.
Затова, че нашта къща
в храм божествен се превръща,
щом един до друг вървите
и за длани се държите.
А с добрите ви съвети -
моето сърце от радост свети…
Най-щастлива съм, обаче,
между двама ви когато крача.

ПАДАШ И СТАВАШ

Както тичаше из двора,
спъна се и падна Дора.
Скъса късче от полата,
нарани си колената.
Писна Дорчето, заплака
и на мама се оплака.
- Свидна мамина звездичка!
Не плачи! Ще мине всичко!
Тъй в живота, чедо, става -
падаш, ставаш, продължаваш.
Сълзи, радост, болка скрита -
във играта ще опиташ.
Ако всичко туй направиш,
ти с живота ще се справиш!

ДЕТСКИТЕ ОЧИЧКИ

- Защо момиченцето плаче?
- Не знам. Със сигурност, обаче
е нещо важно, от което,
навярно го боли сърцето.
- Възможно е да иска кукла,
с къдрици руси и със букла.
Или пък кученце, мъниче,
с което да се гонят, тичат.
- Да го попитаме, тогава,
каквото можем, ще направим.
Дано не плаче, дъще свята,
че е самичко на земята.
Затуй, големи! Вие, всички!
Пазете детските очички!
Сълзи от мъка в тях да няма!
От радост те да греят само!