ПИШАТ НИ ОТ ПЛЕВЕН
Класното училище в нашия град не е отворено още. Около триста ученици от класовете прекарват в бездействие времето си, това време, за което хората казват, че е златно и крилато, т.е. не се купува и веднъж загубено, не се намира вече.
Защо? Учители, казват, нямало. Божем, сега за уредбата на нашето училище се грижат не невежи и нехайни общински съветници, а разумно и просветено министерство… Ах, това министерство!
Ако да беше по-малко самомнително, ний днес нямаше да гледаме толкоз невини дечица да се скитат посърнали по улиците.
Но мисли ли някой за тяхната съдбина и бъдеще? Случаят, мислим, е сериозен, за да остане незабелязан. Триста деца вън от училището - това е грешно, ако не и престъпно…
Закона за народното просвещение (не смейте се, че подчертаваме последната дума) не ни казва, че за доброто на образователното дело училищата трябва понякога да бъдат затваряни - инак ний знаехме, че дивата круша не ражда ябълки.
Кой е моралний отговорник на злото? Тоя отговор искаме да се даде за удовлетворение на ония бащи, които не могат да разберат защо от тях се събира особен училищен налог, когато вратите на класното училище са затворени са синовете им.
——————————
в-к „Гражданин”, бр. 34, 1891 г. Подписано: Несретний
