Георги Смолянов

В Плевен шум се вдига. Недоволство, ропот, олелия, протести чуват се там. Сюрмашата протестира. Защо?

- Много широко й станало около врата - отговаря представителний мир.

- Заглупавяла - казват пъповъзвишените благоутробия от нотабилския кръг.

- Олелия и зло - обажда се самата сюрмаш.

Каква е работата всъщност? Не толкова сложна, колкото проста, но не и толкова проста, колкото сложна. Една хитро сплетена игра: алчността, маскирана под булото на общи изисквания, е сюжетът; частният интерес, представен за въпиющи нужди - мотивът.

От нотабилските кантори казват: „Добро е!”, босоногата фукария крещи: „Зло е!” На експлоататрския глас на богаташа отговаря пресипналия глас на сиромаха; на заетия от интереса ум отговаря страдалческия ропот на бедняка. Злото е опасно, съсипително, грозно.

На официалния език то се нарича октроа (остар. - данъчно управление, вид данъци). Съществуването му има за следствие скъпотия, резултатът - гладосия, същинското значение - спиране на всяка търговия. И това зло пусна корените си в Плевен.

Представителния мир уверява, че злото именно ще спаси града. Да, но градът - това са няколко единици с частните им подразделения по дружба, роднинство и интерес.

В града има продънени улици - това е вярно; но в градът има и бездънни каси, има ненаситни гърла на експлоататорски компании.

Металът, изкаран от сюрмашкия пот, ще напълни не издълбаните ями по градските улици с камъни, а алчните джобове на разнородните скубачи - със злато.

Ето защо октроато е нужно, макар и вредно. Всяко мито, казва се, ограничава търговията. Математически и статистически това е вярно; но тук никой не е наклонен да признава оная истина, която не говори в полза на частния интерес, а интересът - не забравяйте - е човек в човека.

Фантазията на всичките векове не е могла още да надникне до дъното на човешката душа - тя е толкова дълбока - а един от елементите, които съставляват тази душа, е интересът.

Психологически аз греша, но аз не употребявам психологически термин. В сегашния случай си послужих със знанията на практическия живот: парите са душа.

И ако тая душа е необозрима, нека читателят определи доколко човешката душа е неизмерима. Сега развръзката се стига лесно.

——————————

в-к „Гражданин”, бр. 12, 1891 г. Подписано: Нерадимко