Лъчезар Лазаров

Пред мен е книгата „Как станах свещеник - обикновените и необикновени истории” на Димитър Митев. Красив сборник, събрал разказите на трийсет и трима свещеници на различна възраст, от България, както и извън нейните предели: Русия, Румъния, Гърция, Америка.

Несъмнено, като замисъл и съдържание, книгата е оригинална и много интересна. Какво е накарало нейните „герои” да поемат пътя на свещенството, е важен, но и труден въпрос.

И наистина! Как човекът да обясни с думи неведомия Божий промисъл? Как да проумее благата и свята воля на Създателя към всеки един от нас?

Да. Това е невъзможно за разума, но е осезаемо за духовното сърце на всеки Божий служител, пред когото прозира, макар и като през завеса, невидимият свят на Небесата.

Ето защо автентичните, и на пръв поглед, несложни разкази, макар и затворени между кориците на книга, преминават земното и човешкото и се докосват до божественото и вечното.

Както е казано в Писанието, който „има” очи и уши и може да вижда и търси отвъд временния веществен свят, непременно ще го забележи.

Размислите върху основния въпрос на книгата са важни и полезни за читателя. „Къде” е пътя към Бога и как се тръгва по него?

Животът на светиите, чиито подвизи авторът споделя, че са го вдъхновили още в ранна възраст, са безспорен пътепоказател; но като че ли той е имал нужда да открие и съвременни, актуални и автентични парадигми…

Да свърже житията на древните праведници с нашето съвремие; да ги направи по-актуални, по-близки до нас, и по-разбираеми.

Да покаже, че и днес има люде, за които вярата в Бога и стремежът към духовно усъвършенстване са реалност, т.е. те са възможни, а не са буквена богословска теория!

И не само той, всички ние трябва да се убедим, че приближаването към Този, който е път, и истина, и живот съществува.

Нима точно днес, когато навред се ширят безверието, маловерието и суеверието, а от другата страна стоят сложни богословски „трактати” или кухи варосани фасади, не е крайно необходимо да се разкаже как съвсем обикновени хора, подобно на първозваните апостоли, са станали духовни пастири.

Те от първо лице, свидетелстват, а и сами са пример, как Творецът желае спасението на всяка човешка душа; Той приканва всички при Себе си - да дойдат по свободна воля, да се сдобият с Неговата благодат - всеки според силите си, за да надживеят тлението и смъртта на този свят и да наследят Вечността! За да предусещат още приживе Рая!

Истина е. Постигнатите резултати са различни, точно колкото са различни и житейските истории, нарисувани по страниците на „КАК СТАНАХ СВЕЩЕНИК…”.

Е, затова пък винаги личат положените усилия. Еднаквостта в различието, като чудесна невидима нишка, се прокрадва в думите и напомня за Бога! - За неизследимия Му промисъл и за вечните, непреходни и общовалидни ценности - моралните устои на обществото.

Именно тук се крие и ползата от настоящото духовно четиво, изпълнено с живи и откровени пастирски послания.

2021 г.