ОКЕАНЪТ, КОЙТО ОБИЧАМЕ И НА КОЙТО ВЯРВАМЕ
Илия Пеев. „На Океана с любов, вяра и надежда. Песен за петте океана. Пет океански песни”, Издателство „Морски свят”. Варна, 2022
В издателство „Морски свят” във Варна излезе книгата на български език „На Океана с любов, вяра и надежда”, автор на която е доктор на психологическите науки, професор Илия Пеев. Това е научна монография. Тя е посветена на Десетилетието на науките за Океана в интерес на устойчивото развитие (2021-2030), обявено от ООН на 5 декември 2017 година. Професор Пеев се явява единственият в България към дадения момент доктор на психологическите науки в областта на морското образование, военноморските сили и търговския флот на Република България. Неговото име е добре известно в родината, в света, в нашата страна, благодарение на многобройните публикации (повече от 300) на български, английски и руски език в авторитетни научни издания, популярни средства за масова информация и на международни форуми.
За своите научни трудове и многолетна педагогическа дейност той е удостоен с много награди в своята страна и задгранични институции.
Книгата „На Океана с любов, вяра и надежда” е посветена на водещата роля на представителите на морските професии в развитието на световната икономика и социалния живот на пранетата, героизма на мореплавателите и техните семейства. Включените в книгата статии на морска тематика, публикувани от автора през последните години, съставляват нейната композиционна характеристика. Трябва да подчертаем, че вниманието ни се привлича от оригиналността не само на съдържанието, но и от структурата на книгата: нейните пет глави предизвикват в паметта на читателя детската песен за петте океана, която не само им помага да ги изучат, но и предизвиква към тях любов. Благодарение на това, на автора успешно се удава да изпълни с конкретно съдържание главния лозунг на Десетилетието: „От Океана, който имаме сега - към Океана, за който мечтаем”.
На дадения момент тази книга се явява единственото научно изследване, посветено на Десетилетието на науките за Океана.
На 10 април 2021 г. монографията с успех беше представена пред Международната научна конференция в Санкт-Петербург „165 години руска психотерапия” по време на XIII Лазурски четения, посветени на паметта на професор д-р Александър Фьодорович Лазурский, д.м.н.
На конференцията професор Илия Пеев беше награден за изключителен личен принос в развитието на психотерапията в Русия от Международната асоциация „Позитивна динамическа психотерапия” и Санкт-петербургския институт по психотерапия и психология на отношенията със статуетка и Диплом „Янтарный дельфин”.
Няма да бъде преувеличено да кажем, че тази книга е призвана да внесе значителен дял в решаването на двете фундаментални задачи на Десетилетието. Именно на тези задачи авторът фокусира вниманието на читателите, призовавайки ги за увеличаване знанията за Океана, неговото съвременно състояние и проблемите, които в тази връзка трябва да решат хората на планетата. Без тези знания, по мнението на автора, хората не могат да схванат, че тяхното благосъстояние пряко зависи от потенциала на ресурсите, с които разполага Световният океан и че самите те могат да съдействат за разрешаване проблемите на Океана и моретата. Това е и една от причините, поради които на този етап от човешкото развитие, Океанът е много по-слабо изучен от Космоса и не могат да използват огромните океански ресурси.
Друг, не по-малко важен комплекс от задачи, се явява повишаване на авторитета и значението в обществото на науките за морето, които за съжаление през последните години и даже десетилетия забележимо се снижи.
Професор Илия Пеев акцентира вниманието на читателите върху това, че в условията на съвременното цивилизационно развитие, само чрез задълбочено изучаване на целия комплекс от проблеми за Океана, можем да разберем какви изменения протичат в него, към какви загуби за цялото човечество те могат да доведат и какви мерки е необходимо да се предприемат, за тяхното преодоляване или смекчаване.
Изключително убедително са представени твърденията на автора, че очакваните резултати от Десетилетието на науките за Океана могат да станат реалност при следните проявления и достижения:
- Ако Световният океан стане чист;
- Здравословен и устойчив;
- Предсказуем;
- Безопасен;
- С устойчива продуктивност;
- Прозрачен и достъпен.
Можем да не се съмняваме, че книгата на професор Илия Пеев ще изиграе не само позитивна роля за разбирането на гореуказаните задачи от тези, от които в максимална степен зависи тяхното решаване, но и ще стане своеобразен генератор на мотивационна енергия в Десетилетието на науките за Океана в периода 2021 г. до 2030 г.
В хода на своето изследване авторът отделя особено внимание на Черно море, като част от Световния океан. И това е не само защото то е родно море за професор Илия Пеев, свързано с различните етапи в неговия живот. Авторът умело се възползва и прилага принципа за единство на общото и особеното. Неговата аргументация позволява на читателите да разберат цялото многообразие на връзките на това море с проблемите на другите морета, в частност, и Океана, като цяло. В книгата се представя и интересен очерк от гледна точка на геологическия и историко-географския анализ.
Показана е уникалната красота и природно-ресурсното богатство на Черно море.
„Преди тридесет години, констатира авторът, през 1990 година на Черно море се роди красивата идея за „Черноморска зона за сътрудничество и благоденствие” и бяха заложени основите на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество (ОЧИС) - Organisazion of the Black Sea Economic Cooperation (BSEC).
Символически - това е продължение на традициите от древността. След усвояване бреговете на Черно море от понтийските колонизатори, Черно море е започнало да се нарича Понт Евксински (гр. Pontos Euxinos - Гостоприемно море).
Наш дълг е, подчертава професор Илия Пеев, да съхраним Черно море като Гостоприемно море!
За съжаление, през последните години ние ставаме свидетели на сериозна трансформация на обстановката около Черно море. Все по-често информационните съобщения на световните мас-медии за ситуацията в този басейн са проникнати от тревога и растящо напрежение. За никого не е тайна, че това е свързано с действията на извънрегионални сили. Именно намесата на САЩ във вътрешните работи на една от черноморските държави - Украйна, доведе до „майданните събития” през 2014 г. и деградацията на целия обществено-политически живот на тази страна. Нейните марионетни режими, идващи на власт чрез миротворчески заявления, все повече и повече нагнетяват международната обстановка, опирайки се на своя задокеански патрон. Състоялото се неотдавна посещение на главата на Пентагона Лойд Остин в Тбилиси, Киев и Букурещ с цялата си очевидност показа антируския тренд на политиката на световен жандарм и неговите сателити и повиши градуса на напрежението около Черно море и в Европа като цяло.
За подобряването на климата в региона никак не способства така наречената инициатива „Триморие”, която обедини властта на 12 страни от Централна и Източна Европа по оста от Балтийско към Адриатическо и Черно море. Лидерите на САЩ и Европейския съюз не се скъпят на широко оповестявани заявления за финансовата помощ на страните от „Триморието”, които като че ли ще „позволят на страните от Европа да намалят своята енергетическа зависимост от Русия”.
За аналитиците е съвсем очевидна заинтересоваността на Белия дом посредством „Триморието” да се опитат да засилят зависимостта на европейските потребители на синьото гориво от сгъстения природен газ (СПГ) от САЩ и по такъв начин да засилят своето геополитическо предимство в тази част на света.
На преминалата в София среща на страните от „Триморие” 8-9 юли 2021 г., „в най-добрите русофобски традиции на пропагандата, Русия е наречена държава, която натрапва своята воля над другите страни посредством доставката на газ”, (Вж.: В. Гулевич, interaffairs. ru <Журнал Международная жизнь> show/30776). Нима това не е очевиден опит да прехвърлиш своята отговорност на друг?
Такива действия няма да доведат до създаване около Черно море зона на стабилност, сътрудничество и благоденствие, към което призовава книгата на професор Илия Пеев. Но за съжаление подобни действия създават допълнително напрежение с непредсказуема перспектива.
В тази връзка особен интерес предизвиква направения от автора призив да се разберат посланията на Черно море за неговите потенциални възможности и синергия, обърнати към третото хилядолетие, а така също за ролята на човека в усвояването на богатствата на Световния океан. По мнението на професор Илия Пеев това може да се постигне само чрез огромни синеретически усилия на учените и специалистите-практици.
Една от главните теми и цели на книгата е отразена в първата глава на монографията: „Черно море: пъзел от въоръжени конфликти или море от възможности и синергия през третото хилядолетие? Разпознаваме ли Черноморските послания и ще се вслушаме ли в тях? (Черноморска зона за сътрудничество и благоденствие)”. Тази идея горещо се поддържа в публикуваната в книгата рецензия на Посланик Майкъл В. Христидис (Michael B. Christides), Генерален секретар на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество (ЧИС).
В книгата читателите ще се запознаят с новата интерпретация на автора на така наречената „триада на безопасността” и проблемите на безопасността на корабоплаването, а също и с интересния обзор на подводния експеримент „Хеброс ‘67″, проведен с усилията на български акванавти - изследователи.
Иска ми се да привлека вниманието на читателите към изразената в книгата лична позиция на автора по въпроса за защита на правата на моряците в условията на пандемията COVID-19. Неговите препоръки успешно се използват в психотерапията, сугестологията и сугестопедията, в това число и на корабите и в семействата на моряците.
Много авторитетни международни институции активно поддържат предложението, направено от професор Илия Пеев през 2020 година, за учредяване на Вапцаровска международна премия „Морето и машините”.
Иска ми се да изразя надеждата, новата книга на професор Илия Пеев „На Океана с любов, вяра и надежда” ще бъде посрещната с голям интерес от научната и морската общественост, политиците и държавниците, специалистите, заети в морското дело, а така също от широк кръг читатели.
В заключение искам да споделя нещо лично, което има съществено значение за разбиране и осмисляне на представената рецензия на монографията „На Океана с любов, вяра и надежда”. С професор д.пс.н. Илия Пеев ни свързва многодишна творческа дружба, от която се родиха много съвместни творби, публикувани в България, Русия и чужбина. От душа и сърце пожелавам на нашите научни общности в България и Русия да си сътрудничат по същия начин. Така ще се внесе по-висок научен принос в положителното развитие на българо-руските отношения на основата на синергията и контиунитета в многовековната дружба между нашите братски народи.