ПОЕТ
„Геният е много страшен,
нищо че е сам…”
Дочуто от приятели
Докато той бе жив и страшен,
ние мишкувахме встрани,
крояхме планове и каши
за него, но по мерки наши,
капани, ями и злини.
Организирани, успешни,
облечени в лъжовна власт,
със него спорехме горещо
и зъбехме му се насреща
не ден до пладне - час по час…
А той раним, недосегаем
мълком минаваше край нас.
Какво му е било, не знаем.
Той бе посланик от безкрая.
И на епохата ни глас.
И най-нахално с него ние
се съизмервахме по ръст,
вместо срамливо да се крием.
Че той бе дух. Той бе стихия.
А ние - само негов кръст.
Нима за мрака е възможно
да се оглежда в светлина?
Вълкът дори и в овча кожа
остава вълк. И нож е ножът,
макар и само за храна.
И нощем в кръчмите до късно
доливахме му питие,
скандал му спретвахме чевръсто…
Но той и на покривки мръсни
бита редеше в битие.
И бе неистово самотен,
и бе непоносимо сам
на панаира в тържеството.
Не се побираше в живота,
защото просто бе голям.
Въртят се дни, след тях - години,
епохи разни, векове…
През делника ни той премина
като през някаква пустиня,
през паралелни светове…
Днес стиховете му усърдно
ще отменим, ще забраним,
че плаши ни, макар и мъртъв.
И ние, временно безсмъртни,
най-после ще го победим.
Но… Скъпи фрази и афиши
разнася вятър сутринта -
от вечерите ни излишни,
от премиерите ни пищни
и всяческата суета.
Ту като хала ги завихри
и в парка носи ги навред.
Ту - чудно - най-внезапно стихне
пред паметника на усмихнат,
красив и вечно млад поет.
20-22.10.2021
