КЛЕЧКАТА
Вървим с Марин Манолов от с. Спасово и го слушам да разказва къде учил, къде служил, къде работил… Служил граничар на застава. Разказва кои са били с него, кои зная, кои не…
Един ден командирът казал: Манолов, крачка пред строя и върви в кухнята, от днес ти си готвачът на заставата.
Как ще готви той - нито черпак е хващал, нито тиган, но… заповед на командира…
Имало стопанство, овце, крави, мляко, месо - колкото щеш и по рецептурна книга започнал, за да стигне до един от най-добрите готвачи в отряда.
Как с катър, с автомат на рамо, е слизал за продукти в града и кое е любимото му ядене. Негов патент - прясно зеле, запържено с лук и долята топла вода да се свари. Като е готово, се кавардисва с брашно и червен пипер и се запича…
Спомени за оня незабравим живот.
Вървим към пощата, три жени на възраст около нашата спорят и се чува коя за кого ще гласува след ден. По-пълната споделя с висок глас: миналия път гласувах, послушах ви. Синът болен, аз човек оставих да се грижи за него и хора заведох да гласува ме, а какво стана?… Отидох за помощ, а оня - ще речеш, че клечка му подпира гушата, не ми обърна внимание…
Другата и тя нарежда високо: сякаш арматурно желязо им слагат в гърлото, никого не познават, иначе не ни оставят - гласувайте, та гласувайте! За един ще чуеш: голяма клечка бил, за друг - къса. Къса, къса - ама пак клечка.
Спряхме се и ха да кажа и аз нещо, че рекох да го напиша.
То колко години оттогава, но дума забравя ли се. И то казана от… Клечка.
И аз като редник Манолов какво ли не съм преживял…
В Плов дивпосрещаха президентът на Франция Митеран - и Тодор Живков беше там. Имахме работа и със следователката бяхме този ден там.
Гражданството обсъждаше разрешен криминален случай от нас, какво ли не говореха…
Направи се предложение - да се разходим из града, докато премине посрещането. Вършехме неща в едно от полицейските управления и след обяд, когато всичко приключи, имахме среща с Окръжното ръководство в старинния град. На тържествена вечеря се водеше и разговор какво предстои да се върши.
Отчете се и онова, което е свършено.
Беше се стъмнило, кога то си тръгнахме и за час дойдохме в Чирпан. Дежурният не ни разре ши да влезем в нашето упра вление, направо да отиваме в Ягач, в хижата на Общината. Заповед.
Чакат ни там. Тогавашният председател на Изпълкома на Общинския народен съвет инж. Манчо Манчев дава прием на ръководния състав от управлението, имаше и ръководители от службата в София.
Масите наредени в кръг. Пред всеки - блюда и чаши. Имаше места и за нас.
Откри срещата инж. Манчев и направо поиска да чуе от всеки какво е свършил по този криминален случай, известен на цялата страна. Постанови за честност при анализирането на случая да получи приз нателност, който има заслуга при разкриване извършителя на престъплението. Общината ще го подпомогне при битови проблеми или безработен в семейството му. Каза, че държавното ръководство иска да разбере истината от него и той трябва да им я съобщи.
Кръглата маса се умълча. Нито началник, нито оперативен работник искаха думата.
Стана Клечката. От негов рапорт, от негова проверка се разплело всичко. Църния след него - и той свършил работата. Един след друг…, все те свършили работата…
Слушах, слушах и… не вярвах…
В този момент оперативният Русев мина покрай всички, дойде при мен, коленичи и ми каза: извинявай, дано не си ги чул…
Чантата с делото беше до левия ми крак денонощно по нареждане на следовател Калайджиева. Пазех в нея делото от тези, които се изказваха, да не го пипнат. Малцина знаеха какво има в него…
Домъчня ми за съвестта на Клечките, които имах за пример и подражание и нещо ме стисна за гърлото…
Следователката каза някоя дума и поиска да си тръгнем, че работата по случая на другия ден трябва да продължи.
Какво стана - ядоха ли, пиха ли след нас, не зная…
Имаше лека мъгла, росеше ситен дъжд.
До входа на Института по памука следователката нареди да спра и слезем от автомобила - да ни навали дъждът.
Помня още думите й:
- От тази вечер ще е така, разпери голяма крачка, не обръщай внимание на дупки и
клечки по пътя си…
… Ами сегашните клечки? Не са ли по-жилави? Скоро ги избрахме. Яки. Ама, както казваше покойният репортер от „Чирпански новини” Петър Видев - и тях баба ще види!…
