ЧЕСТИТА ПЪРВА ПРОЛЕТ
Библиотекарките в този музикален вуз идваха на работа и си честитеха първа пролет.
Денят бе 22 март.
Това се случи преди четири-пет години.
В този ден казаха на младата библиотекарка Саша, че ректорът я вика в кабинета си.
Стриктна и изпълнителна тя влезе в кабинета и каза „Честита първа пролет!”, но онзи я погледна тежко, замълча за малко и след това каза:
- Налага се да те освободим от работа… Ще ти дам четири заплати, подай молба за доброволно напускане. Получи се оплакване от теб от шефката ти и твои нови колежки… Нещо не сте се сработвали… Това се отразявало на работатa в библиотеката…”
Момичето бе стъписано. Искаше да попита нещо, но простакът ректор не поиска да я изслуша.
Единадесет години бе прекарала тя в академичната библиотека, дойде направо от университета, отличничка, израснала бе в семейство на интелигенти с книги и се чувстваше добре сред книгите по рафтовете. Беше опитала преди това няколко месеца да учителства, но за добрите места в училищата се вреждаха все с връзки, а тя трябваше да пътува из селата. Но се срина междуселският транспорт. Автобуси между селата и града вече не пътуваха.
Затова преди години се яви на конкурс за библиотекарка и го спечели.
Работеше съвестно, за единадесет години не бе закъсняла нито веднъж за работа, въпреки че пътуваше от далечен квартал с автобуси.
И ето изведнъж - вън!
Ректорът най-просташки й се сопна, когато тя искаше все пак да каже нещо.
- Абе, пиши си молбата за напускане, бе, била си се оплакала на моята заместничка от главната библиотекарка, че те пращала постоянно в архива ни в мазето, от праха вече си била получила алергия… Главната библиотекарка каза, че така се практикува тук от години, сградата е стара, все някой трябва да ходи в мазето, щом не ти харесва, напускай и толкоз. Напиши си молбата! Давам ти срок до утре! - заключи професорът, бивш селски музикант, свиреше на кларинет, пияница и развратник. Кариерист -сменяше партиите по-често от чорапите си.
Момичето не написа молба. Посъветва се с адвокат и на другия ден отказа на ректора да подаде молба за доброволно напускане.
Очакваше я вече подготвената заповед за уволнение по собствено желание, написана от главната счетоводителка, с положен подпис от ректора. Той като чу, че е ходила при адвокат гузен се стресна, извика главната счетоводителка и написаха нова заповед, по която уволнената можеше да отиде на трудовата борса и да получава цяла година обезщетение за… съкращение на бройката й.
На мястото на уж съкратената щатна бройка, бързо назначиха дъщерята на властник от новата управляваща партия. Стана ясно защо в продължение на месеци главната библиотекарка така безчовечно тормозеше Саша и я пращаше като Пепеляшка да работи в прашната маза с партитурите. Очаквала е интригантката библиотекарката сама да напусне. И тогава ректорът под натиска от телефонните обаждания на властника, режисирал „оплакване от колежки” и прогони момичето.
На ден Първа пролет!
На този ден тя се върна разплакана вкъщи от работа.
Бащата, пенсиониран прогимназиален учител, бе решил да поиска сметка от простака -ректор, но дъщерята не му разреши. Не искаше да я запомнят като несамостоятелен човек.
Така минаха години.
Не можа да си намери работа като учителка по руски език, всички в гимназиите учеха английски. Не можеше да започне работа и в градската библиотека, там работеха все парашутистки на старата партийна и нова номенклатура. А и бе излязъл нагласен лобистки закон, според който висшист може да работи вече като библиотекар само след завършване на ново допълнително платено следване в библиотекарския институт в столицата.
С родители учители пенсионери Саша не можеше да си позволи такива разходи.
И остана си вкъщи да се грижи за старите си родители и за дома.
А през това време ректорът, заместничката му и кръгът около тях от корумпирани преподаватели станаха широко известни из цялата страна с вилнеещата шуробаджанащина и партизанщина в някога уважаваното учебно заведение. Идваха проверки от министерството, но ректорът-простак продължаваше да си седи на стола, изкара и три мандата незаконно.
Накрая все пак го пенсионираха и избраха на негово място хората му… кой мислите - заместничката му, за която се говореше, че му е любовница! На същата, на която по зъл шанс се бе оплакала от тормоза на главната библиотекарка Саша! А тя бе донесла за това на ректора-любовник…
Прочете бащата на библиотекарката във вестника съобщението за новата ректорка, посредствена певица хубавелка, дочу за любовните й авантюри с ректора и полека в главата му се роди планът за отмъщение на тези двама паразита, които така варварски огорчиха момичето му!
След няколко дни новата палава в любовта ректорка получи писмо, в което намери ужасила я снимка и два реда набрани на компютър:
„Госпожо, това е ксерокопие от снимка от ваша любовна среща с бившия ректор! Заснел ви е студент, недоволен от оценките си в академията! Ще ви отправя след ден молба, която трябва да изпълните!”
Писмото бе без подател.
Новата ректорка направо щеше да припадне, краката й се подкосиха, тя седна на дивана. На снимката тя… съблечена правеше любов с бившия ректор! Виждаше се ясно лицето й и в профил главата на ректора, легнал върху нея като мустакат нерез.
На другия ден ректорката получи ново писмо.
А в него на компютърен набор имаше редове:
„Давам ви ултиматум до една седмица да уволните главната библиотекарка -интригантка, преследвала, тормозела и прогонила през годините десет библиотекарки. Уволнете и трите й подчинени библиотекарки, участвалите в безобразията й! Обявете конкурс за нова главна библиотекарка! И дайте възможност новата библиотекарка да си подбере екипа сама! Ако не изпълните всичко това, ще пусна в оригинал любовната ви снимка в социалните мрежи! Ще предизвика голям интерес!”
Все така стъписана и втрещена ректорката-любовница разглеждаше снимката, която не смееше да покаже никъде, но ясно бе, че на снимката бе тя, а над нея онзи нерез, бившият ректор! Къде е направена снимката? Та те имаха толкова много любовни рундове двамата в кабинета му… Ректорката така и не можа да разпознае. А и имаше ли смисъл? Все едно някой ги бе заснел…
И след три дни ректорката написа заповед за уволнение на главната библиотекарка и нейните три подчинени, участвали някога в интригата с прогонването на Саша.
Връчи им заповедта и не поиска да дава повече обяснение на дебелите служителки от библиотеката.
По заповед на ректорката бе обявен бързо конкурс за нова главна библиотекарка.
Публикуваха обявлението и във вестник.
Тогава, бившият прогимназиален учител, бащата на Саша, показа вестника на дъщеря си и я посъветва да се яви на конкурса. Накрая дъщерята склони и се яви на конкурса.
И го спечели.
Стана главна библиотекарка.
Дадоха й право да си избере в екипа три нови библиотекарки.
Подбра ги - три момичета, които не можеха да си намерят работа като учителки, защото бяха без връзки…
И може би с този щастлив край щеше да завърши цялата история от плана за отмъщение на прогимназиалния учител, баща, ако не се бе появило ново драматично за ректорката обстоятелство.
Връщайки се от работа в дома си, тя се спъна в тъмното антре преди да светне крушката, чантата й се разсипа, тя после започна да събира изсипаното, но се оказа, че не е събрала всичко!
Любовната й снимка с ректора бе паднала и тя не бе я забелязала!
Забеляза я обаче мъжът на ректорката, бивш полковник от милицията.
Той се вгледа в снимката и се втрещи.
Неговата жена Марийка! Под туловището на онзи шопар, бившия ректор! И двамата съблечени!
Бившият полковник от милицията бе разярен, но нищо не каза на жена си.
А след два дни вестниците писаха, че е изгоряла разкошна двуетажна вила в крайградската зона, а в нея намерили обгорения труп на задушил се мъж пенсионер.
Полицията разпозна в него бившия ректор на музикалния вуз в Н.
Прочете бившият прогимназиален учител тази информация за драмата с ректора и си каза: „Имало значи господ! Наказа този негодник!”
Въобще не можа да направи някаква връзка между неговото отмъщение и състоялия се пожар с труп.
И откъде накъде можеше да има връзка - прогимназиалният учител само си бе поиграл и върху снимка в намерено край контейнер за смет порнографско списание, да залепи върху лицата на двама голи любовници от списанието …изрязани от каталозите на музикалния вуз две снимки… с лицата на ректорката и нейния предшественик!
После бе вече съвсем просто на ксерокс да се получи нова снимка, в която на дивана са бившия ректор и помощничката му …
- Ето как клъвна негодницата на моя блъф - поклати глава бащата. - Нали е гузна, хвана се… При гузните така става.
