РАВНОДУШНИТЕ
РАВНОДУШНИТЕ
Над мене черна подлост се стовари,
споходиха ме много страхове:
изгубих здраве, губя и другари
и си печеля още врагове.
Но чужда ми е сляпата покорност,
позорната ви смешна слепота.
Поемам своя дял и отговорност,
за грешките си ще се разплатя.
Стоите вие неми, безучастни,
когато тук зашета подлостта,
а щом настанат часове опасни,
подобно жаби дирите калта.
Бъдете вие кротки, равнодушни,
затваряйте пред фактите очи.
Бъдете като древен роб послушни,
страхът ви глупав да не проличи.
Над вас ни стълб, ни скеле ще се срути,
ни върху ужасените лица
донякога висял е страшно клупа
и плакали са внуци и деца.
Затуй спокойно ви минават дните:
без порив, без омраза, без любов,
през въздуха със възгласи наситен
до вас не стига сякаш ничий зов.
Живейте си! С доволство и съблазни
насищайте нетрайната си плът:
годините ви ще отминат празни,
че празен бил е земният ви път.
ДНЕС
…И огорчение ми носят дните,
не е за мен килимчето вълшебно:
отправя ми заплахи неприкрити
и хули ме едно човече дребно.
Заплашва, точи на сплетните ножа,
върти се като кално колело.
Но мен заплахите не ме тревожат.
Аз пак наричам злото само зло.
Не може съсък на словесни саби
гласа на истината да отнеме.
Пред нея и всесилните са слаби,
а гръмогласните остават неми.
Сега за свойта личност не треперя,
напуснаха ме всички страхове:
честта и истината бяха вчера,
и утре ще ми бъдат богове.
