Денчо Владимиров

Важно за кандидатите за Нобелова награда по литература!

За местожителство в литературата не се изисква жителство, както беше едно време в големите градове на България.  Достъпът до заветното жителство в София бе ограничен, поради което и неполучилият го нежен революционер Жельо Желев бил принуден да поживее в шуменското си село Веселиново и да се отдаде на читалищна дейност /да беше си останал там, по-малко поразии щеше да направи за българите/. Затова първият му президентски декрет бе отмяна на изикването на жителство, освобождавването на престъпници от затворите с негов декрет бе по-късно.

И като се юрнаха  тогава хора от вси страни на отечеството - най-вече от Родопите и селата, те със скътани под дюшеците авоари купуваха и още купуват апартаменти в София, Пловдив, Варна …

Селата обезлюдяха, всичко тръгна за града… Всички стават гражданя.

И в журналистиката след 1990 г. настъпи пълен бардак, всеки който можеше да реди думи на лист или на екран се титулуваше като журналист. А в зависимост от това на коя партия е станал аргатин, му се градеше битието.

Не остана без всенароден наплив обаче и литературата.

Всичко започна да пише романи, стари партийни началнически кадри изведнъж се оказаха притаени поети и издаваха книги след книги с пари от бизнесмени, все комитетски другари из партийните етажи  -  хвърчаха пачки с куфарчета или бохчи, все тая…

Останали без предишната слава и място до казана с мръвки писатели и поети от Априлското поколение от 1956-та, след 1989-та започнаха да пишат на ишлеме романи, които се издаваха с …имена на госпожици, че и на деца. Фактическите автори, писателите от Априлското поколение, си получаваха хонорара от таткото на госпожицата или любовника й спонсор.

Един соросоид, пресен член-кореспондент пък направи дъщеричката си от детска градина… писателка. И се шири из планетата и днес с парите на адаша си - световен финансов спекулант от унгаро-еврейски произход.

Бивша директор на отраслов културен дом в П., която си осигуряваие икономическия комфорт по собствена изповед с писане на сценарии за радостни и тъжни профсъюзни ритуали, комунистически манифестации и сборници за герои на комунистическия труд, след промените в началото на 90-те години мистериозно забогатя като издател, написа серия от авторски графомански книги, но сложи и началото на кариерата на потомството си в обширната без пъдари днешна литературна нива на България. И без да губи време в новите мътилки в обществото вкара синчето си и в политиката,  ухиленият му образ лъсна на предизборни бордове на дясна партия! А баща му на времето си просперираше като кротък партиен член от здраво партийно комунистическо потекло! А внучката, носеща името на въпросната дама, стана литературна героиня на книгите на издателката за деца …

Разбра се, че в литературата има „гювеч” и че е доходно място за правене на пари,  стига да си се преориентирал светкавично правилно в театъра и далаверата на българската перестройка - преход към Някъде, оказал се Преход към Никъде.

И до днес, де що има графоман из отечеството на Ботев, Вазов, Вапцаров, много народ   се втурна да пише романи и сценарии за филми, пиеси. Някои даже си купиха за улеснение и звание академик из новопоявили се параакадемии. А някои се абонираха за разни  видове и подвидове литературни награди по регионално-махленски сборища на графомани с лаврови венци за поезия, с пера - мечове и прочие.

Сега споменатият член-кореспондент вече сигурно направо мисли да се докопа и до Нобеловата премия. Пак с рамото на  адаша си от унгаро-еврейски произход отвъд Голямата вода.

И други нашенци сънуват Нобеловата награда за литература. „Защо пък не, бе!” - си казват те. - Щом бившият учител от руската провинция Сан Солженицин успя с подкрепата на душманите на родината му да се уреди за Нобеловата награда по литература /негов колега нобелист стана впоследствие по същата технология и бившият комбайнер Мишка Горбачов, който загърби и идеи, и отечество и цяла социалистическа цивилизация, само и само да му се сбъдне обещаната от семейство Буш Нобелова награда на шведите/. А после с милиона долари от наградата си спретна фондация и развихри в нея любимата си амбулалантна дейност, която е в кръвта му на еснаф и политически  мошеник/.

Солженицин обаче, язък, си остана само писател-дисидент, без фондация. Кое да сколаса първо човекът - романи-пасквили ли срещу народа и държавата ли си да напише, високоплатени лекции срещу народ и  държава из Дивия Запад ли да изнася,  кое по-напред… Накрая в графомански порив той, а може би и пред бутилка водка написа и мъглявата си визия за перестройка  на Русия по негов табиет. Визията му  обаче руснаците не възприеха, мнозинството от руснаците за късмет си останаха с непреустроени по американски чипове мозъци…

Въобще, оказва се, графоманството и мераците за Нобеловата награда за литература не е само българска мания, а и глобална като пандемия, срещу която няма ни ваксини, ни хапчета.

В друг трактат ще изясня доколко Нобеловата награда за мир например не е морков… И  доколко уж благородната награда не е е скалъпен с бели конци политически инструмент на Запада срещу „индианците” от останалия непокоряващ му се, особено православен  свят. Защото, като се замисли човек какви хора получават наградата за мир, не може да не се и размисли и по-надълбоко. Нобелисти са например доста  спорни люде - първият комунист-антикомунист на СССР Горбачов, потопил с политическата си неграмотност, продажност и некадърност в кръв, регрес и безпътица милиони люде по света, изпускайки авантюристично духа на разрушението от бутилката, електротехникът Лешек Валенса, за който се появиха писания, че имал  някакво специално минало този уж железен човек, Обама, с чиито  заповеди от овалния  му кабинет бе изпотрошен половината арабски свят и прочие.

И все така не изтънява калабалъкът за тази награда на надменните шведи.

Награда с паричките на човек, сътворил абсурдния разрушителен продукт на Хомо Сапиенс - динамитът - венец  на войните, не на мира! И оставил за успокоение на гузната си  съвест накрая куп  пари за световна награда на негово име, белким се  запомни с добро от невзривените до крак все още люде по света и поколенията  им…

Ще се върна пак на темата за Нобеловата награда за литература и за мераците на легион пописващи за нея.

Прочетох преди време в един уважаван вестник в Русия обявление, което сигурно е  развълнувало графоманите и в страната на Пушкин и Толстой /споменатите, както е известно, така и не бяха удостоени с Нобеловата награда за разлика от Солженицин. /

- Че да бяха писали повечко по правилата  на западняците литература, бе, ама те си останаха обикновени руски писатели-патриоти … - ще забележат някои български съвременни литературни критици и ще си приберат хонорара за това.

Впрочем, прочетете обявлението в моя превод.

И сами решете: да се разсмеете ли или да хукнете към Москва на курса за спечелване на Нобеловата награда:

Литературна консултация

КАК ДА ПОЛУЧИМ НОБЕЛОВАТА ПРЕМИЯ

Вие пробвате силите си  в стихове и проза, но не можете да оцените тяхното качество?

Искате да получите съвет от професионалисти?

Вие мечтаете за публикации, но нямате представа как да подготвите ръкописа за  печат?

НИЕ ЩЕ ВИ ПОМОГНЕМ!

Именно оттук започва вашият път към голямата литература!

С какво започва вашият път?

ВИЕ ПРОСТО ТРЯБВА ДА ПЛАТИТЕ!

Времето на литературните ни  консултации - всяка сряда от 12 до 18 часа.

Нека сътрудничеството ни бъде взаимно изгодно!

Един от отличниците на курса ще бъде издигнат за Нобеловата премия по литература с формулировката „За карнавалната  свобода, дълбока човечност и очистителен смях на неговия епичен роман”.