Лозан Такев

Само се огледайте наоколо. И ще разпознаете предимно основни персонажи от романа на Иван Вазов „Под игото”, писан след Освобождението от турско иго преди 145 години…

Почти век и половина сред нас са още и винаги герои като Киряк Стефчов , Рачко Пръдлето, а що е башибозук е сред тях, да не говорим.

Ще видите дори и Мунчо, а чорбаджии днес дал бог, а и още турски слуги и господари на правата и свободите шетат край дворовете ни и къщите ни, в именията и зайчарниците, край сарая, и дори в парламента… Язовири, горски стопанства, къщи за гости са обсебени от тях…

Българската демографска карта е изпъстрена с Вазовите герои. Може да срещнете даже Рада Госпожина и Бойчо Огнянов, Колчо Слепецът, Соколов, Фратьо…

Само като прибавим още един знаменит образ на Иванчо Хаджи Пенчович, построил си къщата в София на 150 метра от бъдещия паметник на Васил Левски, дори взел участие в събирането на средства за същия паметник, ще се убедите, че няма как да избягаме от сянката на наследниците, с които и днес съжителстваме и в иго, и в присъствие на историята българска…

И само ще добавим, че Преходът и Демокрацията още повече насочиха и заостриха погледа ни към този балкански феномен за средата, в която живеем…

Още повече задълбочиха противоречията на промените, с които живеят някои от тях поне в две родини - родината на романа на патриарха на българската литература и паралелната му държава България …

За успокоение само ще прибавим и щрих от персонажи в „Немили недраги”, а защо не и от „Чичовци”, за да има с какво да избегнем неудобството от крайното днешно сравнение.