ДУМИ ЗА АЛВАНОВО
Никога не е късно да съживяваме историята на селището, паметта за живелите и работилите преди нас, собствените си ранни спомени, както и портретите на най-ярките местни личности. Това усилва обичта към голямото отечество.
А Раковски казва, че “любовта към отечеството превъзхожда всичките добрини и тя е най-утешителната мисъл на човека на този свят”.
С тези мотиви подтиквах Иван Стефанов да напише книга за родното му село.
Той е автор на над 130 студии и статии, а последните години добави нови заглавия към досегашните си публикации - “Стъпки по пътя към върха”, “Социализмът”, “Духът на времето”, “София - Мексикали - София”. Тези книги го представиха като автор на популярни четива, включително и на пътепис, обзори и рецензии.
Като отколешни другари и колеги бях убеден, че е дошло времето за негова книга за родния край, за селото, чието име запомних преди 65 години.
Когато получих ръкописа “Думи за Алваново”, за миг трепнах. Нещо се надигна в душата ми. То се пробуди като спомен за есента на 1950 г. Изплува един мой вътрешен, стаен дълбоко вик от дните, когато с ген. Стефанов бяхме все още млади курсанти във Военнополитическото училище.
Двамата служихме в ротата на ст. лейт. Никола Сариев, който по-късно стана известен в цялата армия полковник. Когато ротният командир посочваше някой курсант, той докладваше отчетливо и гръмко, така, че да забрави себе си, да потисне личното си “аз” и да чува единствено гласа си.
И сега помня как декламирах високо: “Аз, курсант Георги Йорданов Георгиев, от село Катунец, Ловешко”. Да, така беше през първите курсантски седмици. От това време съм запомнил също така силен, но някак омекотен възглас: “Аз, курсант Иван Стефанов Иванов, от село Алваново, Търговищко”.
Това е реалният ми епизодичен спомен за бъдещия генерал-лейтенант, доктор по философия, доцент и преподавател Иван Стефанов, чийто ръкопис започнах да чета, но вече като негов редактор.
Повече от шест десетилетия ясно помня името на неговото родно място. Колкото и малко да е то, забелязал го е още пътешественикът и изследовател Феликс Каниц, и то не само като едно от 3200 други селища, но и с характерните за района бит и самобитност. Показателно е, че и д-р Петър Берон е обърнал подобаващо внимание на алвановското училище.
Любопитно ми беше да узная как моят колега и дългогодишен приятел е сътворил книга за родния си кът. Чел съм подобни опити от други автори, рецензирал съм и редактирал такива съчинения.
Не очаквах фриволни, твърде емоционални излияния, защото добре познавах характера, преподавателската и възпитателна дейност на Иван Стефанов. Чел съм не една негова публикация, свикнал съм с авторското му перо.
Срещнах се с изискано произведение, богато на познавателна информация за село Алваново, с културен разказ за миналото на този край, с точни и детайлни портрети на известни в селото личности.
Ръкописът поднася не само спомени, но разсъждения и размисли за днешния и утрешния ден на селището.
Доц. д-р Иван Стефанов подбира най-автентичните думи за своето родно място, думи, които са топлили през годините сърцето му, изпълвали са с обич и признателност душата му.
Ще посоча няколко реда от автора: “Алвановската мелница близо село Острец (Генчовата мелница) се беше прочула с хубавото си брашно, от което майките ни изпичаха вкусен хляб, чудни козунаци, точеха тънки кори за баници и баклави, курабийки и други тестени вкусотии.”
В краткия споменен епизод се усеща авторовият колорит. Иван Стефанов търси точните думи, с които да обрисува своите земляци, както и образът на селото, откъдето е родом, описва умело и анализира последвалите исторически превратности и драматични житейски катаклизми.
Книгата донася до нас не само печалния портрет на рано починалата му майка, синовната обич и почитта към бащата, към роднини и близки, но и чувството за сроденост и съпричастие към съдбата на съселяните земеделци, отдадени на работата - изнурителна и тежка, усещат се обичта към земята кърмилница и преклонението пред природните красоти на България, долавя се благодатният дъх на чернозема.
Докато четох ръкописа, съпреживявах отново и отново нявгашната сладост от труда ми на полето, върнах се мислено към летните дни, когато помагах на татко и мама в окопаването на царевицата, по времето на жътва и вършитба. Отнесох се назад към омайните и безгрижни дни на детството и юношеството, сред дъхавите ливади, спомних си риболова в селската река.
Убеден съм, че книгата, която ще получат всички жители на Алваново, ще донесе до всеки от тях не само спомените на Иван Стефанов, но и вижданията му за днешния и утрешния ден на българина и българското село.
Посланията ще стигнат до алвановци, но и онези читатели, излезли от родното гнездо, които днес обитават по-близки и по-далечни земи. Книгата ще допринесе за съхраняване на историческата памет за поколенията.
Подобно на други издания, в “Думи за Алваново” (2015, изд. „Пропелер”) са включени снимки и илюстрации. Те са като прозорчета, през които всеки може да погледне с любопитство своето родно село, да види уловени мигове от годините на нашата младост.
Неволно си припомних думите на Наполеон, че “една снимка или рисунка показва повече неща, отколкото цяло словесно излияние”.
Богатият и познавателен авторов текст ще стигне до всеки, емоционално свързан с Алваново, с жителите на този благословен и красив български край.
