КЪСНА ИЗПОВЕД
КЪСНА ИЗПОВЕД
Сега най-нужна си ми ти, любов!
Пред прага на прииждащата зима
сега най-много трябва да те има:
да бъдем с теб под снежния покров!
Най-нужна си ми ти, любов, сега!
Когато лед природата сковава,
да си припомним с мъничко тъга
това, което вече отминава!
И винаги, когато ми горчи,
когато болката е неизбежна,
да срещам, искам, твоите очи -
добри, всеопрощаващи и нежни.
ОРЕОЛ
В памет на баща ми
И тази пролет разцъфтяха
овошките, от тебе засадени,
и,както винаги,край тях пчелите
отново вият златен ореол.
Ти цял живот не си отдъхна, тате!
И всичко се повтаря, само тебе
сега те няма, за да се порадваш
на този свят, от теб пресътворен.
ПРОЛЕТНО
Сияние от цъфнали дръвчета
в прозореца ми пак от сън ме буди,
и пак тупти разнежено сърцето,
замаяно от пролетното чудо.
И то навън отново ме повежда -
при песните на птици и на ручеи.
Възкръсват в него хиляди надежди,
че нещо хубаво ще му се случи!
ОБИДИХА ДОБЪР ЧОВЕК
Обидиха добър човек… Той няма
с обида да отвърне - ще прости.
Но ще остане болката голяма
и лесно няма тя да откънти.
Обидата… В сърцето тя направо
ще го удари с грозна клевета.
Ще се опита той да я забрави,
но в него белег ще остави тя.
