Георги Майоров

Поезията на Христо Милчев е чиста като природата, преди някой да я замърси. И ще остане такава, ако я приемем с благословия.

Този духовно роден творец от Източните склонове на Родопите, Ивайловградско, дошъл в столицата, не понася лицемерието и лъжите, илюзорното щастие.

След седем стихосбирки, с беглия ескиз и сатиричната усмивка, сега казва: - „Сбогом, епохо!” (2021).

Само с едно потапяне на перото замахва над социалната неправда и сковава бараката на днешното време - с отмиляното мило, с присъда над разрухата, която затисна родовия корен и всичко безстопанствено зее пред прозяващата се уста на „новото”, което като добиче преживя - я дъвка, я налапана муха, гладно и нехаещо за мъжка почит и тихо ухажване. И пак само с едното разголено ехо: Сбогом, епохо!:

Сбогом на твоите
илюзии,
в които вярваше
и отстояваше,
завинаги,
защото бяха
истината
твоя.

Да, сбогом и поздрав на новата още непорасла илюзия. Пак търси истината, за която се тревожи с основание - дали ще я уловим с разкъсаните днешни мрежи - от пандемията, от гримасата по бюрата пред лицето на масата хора в тъмната градска нощ с безлунни пътеки.

Изчистени стихове с ясна фактура на словото, от които ни захапва свадата на бързи коли, капещите листа от дървото на живота, прокобата на сова, песента на славей, чуруликането на „врабци”, полъхът на море, пътят за смисъла на всичко родно, зората и залезът на идеите, смрачаването и съмването в сърцата.

Песен за времето по циферблата на белия лист. С присмехулното вглеждане в Новата година, в обемите на охолството, във хвалбите и вътрешните болести, сред които най-важно и значимо е плюскането.

Затова Христо Милчев сваля идолите от небето в постелята на мъките и охолството, където се протяга леността. Защото поетът не може да се съгласи с този фарс на покаяние.

Търси истинското, във вътрешната промяна на духа, където станува доброто. И правдата. И разума. И цялото ни съществуване. С прехода от едната в другата епоха.

За нов живот, за нов свят, където илюзиите ще бъдат натикани в къртичина. Дано!
Поетът пише кратки стихове с „големи” заглавия, в опит да спаси Новата епоха от кълвачите на доброто. И го постига само с една глътка на песен.