НАКЛОНЕНИЯ
Кротка семейна вечеря пред телевизора. Без всякакви индикации за каквото и да било сътресение.
Но изведнъж - взрив! Причината - разсъждението на старото поколение в лицето на съпруга ми за песните на английски на българската сцена. „В България - на български!”, категорично е старото поколение. Младото поколение също е повече от категорично. Разговорът за ролята на културното влияние преминава във високата октава. „Ако бяхте се родили в други времена, нямаше да слушате „Любе”!
А такааа…
„Ако бяхте се родили в други времена…” Условно наклонение. Терминът говори сам за себе си, дори на тези, които са позабравили уроците по български в училище. Условието в изречението винаги започва със съюза ако. С еднозначно единствено отрицанието. Последващото твърдение е просто предположение, многовориантна вероятност. Нереализирана обаче. Защото, според една крилата фраза, историята не признава условното наклонение. Като част от тази история, човешкият живот също.
„И да знаете, такива като вас вече са малцинство!” Младото поколение. Финалът на тирадата. Това пък вече е изявително наклонение. Реалност на действията и състоянията. А времето е сегашно.
В изявително наклонение, също в сегашно време, „попареното” малцинство се отбранява символично. Не че няма своето оръжие, пардон, аргументи. А защото атаката е неочаквана, откъм тила. И такива атаки винаги са печеливши…
Малцинството се отбранява символично. И не защото се чувства виновно, че по на душа му е руският, а не английският. А защото без-условно е родено и възпитано в друго време. С други ценности и морал. Във време, в което, ако не да целуваш ръка на родителите си, то поне не ги обиждаш. Остатъчно-патриархално време. Доглобално. Времето на останалите малцинство. Малцинство не безпринципно - с различно възпитание. Да не нараняваш. Да разбереш. Макар и трудно понякога, да приемеш различността. Та била тя и бленуван нечий мираж. Защото миражът е цел. Търсена посока.
Малцинството се отбранява символично. Защото обича земята си страдалица, износила цели 12 века своя език. Езикът, който може да я възвиси. Но и във всеки един миг злобно да я стъпче. Историко-поколенческа пропаст. Малцинството се отбранява символично. Защото все още сред нивата от бурени вижда крехката цветност на мака. Историко-поколенческа безнадеждност?
… Изгубена от малцинството битка. Само епизод от ежедневната война…
Но малцинството продължава да се отбранява символично. Защото и то разсъждава: „Ако децата ни се бяха родили в друго време…, може би…” Многовариантно предположение във втората част на изречението. Но не, условното наклонение в историята и човешкия живот е невъзможно. И няма може би.
Отбранявайки се символично, малцинството се моли. Да не си спомни „болшинството” за библейската история за Моисей, който водил народа си през пустинята цели 40 години. С идеята не просто да стигнат вкупом до Обетованата (Обещаната) земя. Водил народа си с по-голямата идея. Да стигнат без обременените стари, за да управляват хора, незаразени с робство*.
Малцинството се моли. Защото 40 години са две поколения. Ако всяко следващо поколение превърне предишното в малцинство… Пътуването към Обещаната земя би могло да се удължи с още 40 години. И с още 40… И с още… Безкрайният път през пустинята - единствена приемственост?… Обещаната земя - просто блян?… (Ех, това условно наклонение!) Обещаната земя, до която Моисей не успял да стигне… (Изявително наклонение, минало време.)
… Историята и човешкият живот изключват условното наклонение. За унижаващото повелително дори и не говорим. Макар все пак да има и такова. Същността и на историята, и на човешкия живот е в целостта на изявителното: минало, сегашно и бъдеще време. В осмисленото им взаиморазбиране.
Как да стане ли? Много лесно. Достатъчна ни е дори само по човешки простичката рецепта на Недялко Йорданов:
„Идвайте да ни отричате,
ала не съвсем,
че от вас ний няма никога
да се отречем.”**
Рецепта, изпята с любов. В бъдеще време към нашето бъдеще. Всъщност за нашето бъдеще.
——————–
*Интерпретация на Стефан Цанев.
**От стихотворението - песен „Разговор с един разбойник” (1975 г.)
2.03.2022
