СЪХРАНЕНА ДУХОВНА МЛАДОСТ

Тодор Янчев

Животът му бе преминал през много изпити, бе закалил неговия дух в борбата и в неуморния творчески труд, неотменим като времето, постоянен като твърдостта на един човешки характер, посветил възможностите си за създаването на материалното и духовното.

Тодор Харманджиев си е останал все така с млад дух и свежа мисъл, с неподправено чувство за хумор, с верен усет за човешка и социална справедливост.

Той е сред онези писатели, които еднакво блестят с човешките, гражданските и творческите си добродетели.

Харманджиев е от поколението, израснало през тревожните години на второто десетилетие от нашия век, оставило трайни следи в съзнанието и историята на народа.

Може би и фактът, че отрано се свързва с борбите на работническата класа и партията, че заживява с насъщните тревоги и съдбата на отрудения народ, го нарежда сред демократично настроените писатели, понесли в сърцата си свещения пламък на революцията.

Не идва ли оттам и съхранената му духовна младост, вярата му в творческото начало на човека?

Младият комсомолец Тодор Харманджиев участва според възможностите си в подготовката на Септемврийското въстание в родния си град Враца, поради което на два пъти се озовава зад решетките на затвора.

Представителите на властта не му прощават свободомислието и прогресивните убеждения. Но нищо не сломява волята му за живот и борба.

Именно класовият антагонизъм го отвежда към младежките и партийните клубове и когато идва време борбата да се продължи със словата на мерената реч, Тодор Харманджиев не проявява идейни колебания.

Израснал като поет под влияние на пролетарската поезия на Димитър Полянов, В. Карагьозов, Христо Смирненски и на своите връстници и съвременници Гео Милев, Никола Фурнаджиев, Николай Хрелков и други, той още с първите си сборници отразява настроенията от възхода и погрома на славното антифашистко въстание на българските работници, селяни и интелигенти.

Това са книгите „Белият конник”, „След години” и поемата „Поколение”.

Преминал пътя от първите си литературни опити и изяви, от публикациите в легалния орган на комсомола „Бъдеще” до зрелите си работи в „Белият конник” и „Поколение”, където са отразени героизмът и класовото съзнание на пролетариата, по-късно в останалите си творби Тодор Харманджиев (със средствата на поезията и прозата) обхвана по-широки и панорамни картини от класовите битки и стана един от видните представители на социалистическо-реалистическото начало на новата ни литература.

Сътрудникът на „Нов път” на Георги Бакалов, гимназиалният учител от Враца и София, съратникът на Христо Радевски, Орлин Василев, Емил Коралов, Лъчезар Станчев и след народната победа на Девети септември с още по-голям творчески жанр продължи да отразява новия живот.

В поемата си „Поколение” (1952) той прокарва идеята за ролята на личността в социално-класовата борба от съвременна гледна точка.

Нравственият патос, комунистическата целеустременост и чисто земната тревога на поета за опазване идеала на борците за народна свобода са характерни белези и за творбите от другите му поетични книги.

Друга особеност на поетичния натюрел на Тодор Харманджиев е съчетаването на високите граждански чувства и идеи с лирико-интимното преживяване, което предизвикват те в душата на човека.

Свидетелство за това са и последните му стихосбирки „Вечерна графика” (1974) и „Празникът на черешите” (1979), които отбелязаха „втората лирическа” младост на поета.

Искрено звучащият стих, изповедността и достоверността на преживяванията още веднъж и чрез тези книги на Тодор Харманджиев потвърдиха тезата, че за истинската поетическа изява няма възраст. Младостта на чувствата се оказа по-съществен вътрешен компонент на творческата изява.

Стихосбирката „Празникът на черешите” е озарена от спомена за миналото, но същевременно е израз и на съвсем нови интонации и светоусещания, които са характерни за хората, закрачили заедно с нас по широкия път към бъдещето.

Много истини за живота и творчеството на поета могат да се открият в двете му белетристични книги с автобиографичен характер - „Краят на едно детство” и „Животът стана сериозен”, издадени в един том под общото заглавие „И без светлини не може” (1975).

В тази книга се срещаме с цяла галерия образи на близки и далечни люде от първите десетилетия на века, с младежи - романтици от клубове и нелегални кръжоци, с озлобени представители на буржоазната класа и техните жалки слуги.

В тази автобиографична творба има твърде много страници, които правдиво отразяват съществени черти от психологията на българина през онези времена, за които вече само четем в историческите съчинения и в книгите на писателите.

Ценни са картините, пресъздаващи Септемврийското въстание, където е нарисуван образът на легендарния поп Андрей.

Дилогията на Тодор Харманджиев е своеобразен социален роман с панорамни изображения от недалечното минало.

В двете му повести „Гардеробиерката” и „Пълната къща” необичайното и случайното поставят героите в комични ситуации, но те са понякога жалка играчка в ръцете на съдбата, т.е. на обективните обстоятелства.

Тодор Харманджиев и в прозата се проявява като писател с реалистично перо. Разказът му е занимателен и неподправен.

И с лириката, където е по-категорично изявен, и с художествената си проза Тодор Харманджиев отрази съществени явления и черти на времето, социалните и идейно-нравствените мотиви в поведението на съвременния човек, революционно-борческите настроения на бореца-комунист, чийто основни морални устреми са свързани с бъдещето.

——————————

„Литературен фронт”, бр. 7, 14 февруари 1985 г.