Иван Д. Христов

В края на 2021 година писателят Иван Желязков,  по повод на 70 - годишнината си издаде сборника с избрани разкази „Пари за вятър”, с подзаглавие „Корени на българския характер”. В него авторът е включил 37 къси разкази.

Това е осмата книга на Желязков след „Есента на пеперудата” /1988/, „Джобен иконостас” /1994/, „Очи без сълзи” /2006/, „Докосване до вечерника” /2012/, „”Светът не може без Ивановци” /2011/, „Двете половини на света” /2013/, на романа „Дъждовете на страха” /2019/, които утвърждават името му на писател със своя литературна територия и нравствено кредо.

Наричат неговите кратки истории  - „разкази светкавици”, заради дарбата му в малко по обем повествование, да вмести огромно съдържание, силни човешки съдби и преживявания, да изгради запомнящи се художествени образи.

Иван Желязков е истински „словосъзидател”, който в разказите си търси и преоткрива корените на българския характер - доброто и злото, любовта и омразата, красивото и грозното в него.

Сборникът ни прави съпричастни с родолюбивите пориви на автора при описанието на героичното ни минало на „малките лъвчета” и тяхната невероятна воля да оцеляват и побеждават в най-тежките житейски ситуации.

Писателят е еднакво обсебен от поуките на историята и предизвикателството на новото време. Неговите разкази се отличават със сюжетно разнообразие, тематична обвързаност и синтезиран изказ на словото - негов специфичен творчески похват.

Желязков отдавна доказа безспорния си талант на разказвач, което качество успешно затвърди в белетристичните си книги „Светът не може без Ивановци” и „Двете половини на света”.

Разказите на Иван Желязков са разнообразни по време и място на действие. Те се отличават с точен и кратък психологически рисунък, лаконичен диалог, едро щрихирани персонажи, които дават широта на писателското въображение и пораждат размисли.

Със силата на художествените внушения и послания, ни обсебват разказите: „Пари за вятър”, „Усмивката”, „Генералът”, „Окото на войника”, „Пирончета срещу империята”, „Черни пари за бели дни”, „Кучешка работа”, „Любовно село” и други.

Един от най-силните разкази, носещ дълбоки хуманно послание е „Пари за вятър”, дал заглавието на книгата. Главният герой Уста Делчо, при случайна среща на гарата,  дава всичките си спестени пари от работата си по селата, на файтонджията, за да откупи позналия си някогашен свой кон. Вглеждайки се в изнемощялото, едва движещо се вече животно с изненада забелязва, че то е „същото , с което надбягваше пеперудите, с което се научи да оре, с което плати операцията на майка си”. Едното око на умиращия кон се взира в лицето на Уста Делчо и той с болка изрича: „Арапче, благодаря ти за вятъра, който правихме”.

Не по-малко вълнуващи са и разказите за славния Ангел войвода - „Хайдушки времена” и „За келява брада - келяв бръснач”. За трагичният завършек на Таню войвода от „Синият гълъб” и запомнящия се образно - метафоричен финал на разказа: „Единствено някакъв гълъб, син на цвят, завърза на шията му гайтан от сърма, същата която украсяваше  войводските му дрехи и го поведе към дълбокото небе”.

Една част от разказите са свързани с войната - Балканската и последвалите я войни. Сред тях се  открояват със силата на художествените внушения разкази като : „Генералът”, “Грях” и особено „Усмивката”, в който образите на редник Милев и сръбския войник, носят дълбоко хуманно и антивоенно послание за общата ни балканска орисия.

Извън този тематичен обсег не бих подминал и разказите „Фалшив свят”, „Дявол в черквата”, „Как станах чорбаджия”, „Сделка” и други, които разкриват интересни страни от бита, тегобите, радостите и взаимоотношенията между отрудените селски хора. Житейската философия на героя от „Сделка” се заключава в думите му: „На този свят или трябва да си много умен, или хич да не ти стига”.

Някои легенди и предания Желязков съумява да пресъздаде с фолклорно - митологична образност и мислене близко до бита на селските люде /„Змийски възел”, „Плитката на Милка”, „Песента е Файдалия”, „Кой каквото си надроби” и други/. Ето как авторът е предал магията на надсвирването между Паско и Патера в „Песента е файдалия”: “От неделя до неделя не повториха нито една песен. Понякога хапваха по залък, понякога изкарваха деня гладни и жадни, но с дълбок поглед, понякога палеха цигара, дърпаха част от скрития дим и я оставяха недопушена в краката”.

В разказите на Иван Желязков забелязваме успешно боравене с детайла, срещаме се с носталгичен изповеден тон в тях и философски прозрения, богатство на образи, символи и метафори. Всичко това писателят съчетава с умението си да рисува завладяващо и колоритно природата, която е в синхрон с душевните преживявания на героите: „Водата бълбука, праща хладинка от единия до другия край на душата ми, наоколо жужат пчели, мирише на зелено - внукът ми се учи да коси”/”Тарикат без гащи”/.

Това е една завладяваща проза с истински герои и човешки съдби, разказани с лекота и художествено майсторство, присъщо на неговия талант. Сюжетното разнообразие и сладкодумието на писателя Иван Желязков правят книгата „Пари за вятър”, едно вълнуващо и запомнящо се четиво, в което е събран цял един ярък и неповторим художествен свят.