Пенка Иванова

Има едно малко селце в Сливенско, известно през османския период като Бургуджии. Точно тук, в това село е минало детството на Димо. От малък баща му го учи на труд. Желанието му е един ден синът му изцяло да поеме фамилното скотовъдство.

Димо израства, става снажен левент. Всички знаят, че с каквото се захване ще го свърши, в каквато и ситуация да попадне - той ще се справи.

Момичетата въздишат по него, но той е зает със стадото, което са му поверили. Дните минават неусетно. Пролетта е пукнала. Разнася се аромат на цъфнала трънка. В ясно синьото небе прелитат волни птици. Пасищата са раззеленени.

Димо вече е изкарал овцете над селото. Дочува се песен на чучулига. По едно време от изневиделица се задава червен фес, приближава се към младия овчар и подвиква:

- Айде-е-е, събувай цървувите!

Димо се сетил какво означава това, но не се издава. Навежда се „послушно” уж да се събува. Червеният фес спокойно оглежда стадото, но Димо за миг се изправя и с няколко удара поваля съгледвача на овцете върху зеления килим.

След като се уверява, че неканеният е в бездиханно състояние, младокът се ослушва, оглежда се да не би някой да го е наблюдавал и скоро се спуска към селото.

Димо е принуден много бързо да реагира, след като като чува заповедническия тон на феса, защото знае, че - „Събуй цървулите” означава „Ти беше до тук. От този момент това стадо е мое.” Да ама  - не.

Издевателствата над населението в ония смутни времена са нетърпими. Хайдушкото движение не е чуждо за най-смелите. Димо е един от тях.

Още същата нощ той се екипира и тръгва за хайдушкото сборище в Балкана - със скритото под ямурлука оръжие, което е взел от изнудвача с червения фес.

Това e  шишане от дамаска стомана, дело на сливенски тюфекчия. А сливенските майстори - оръжейници тогава били известни с качествените си изделия не само в страната, но и далеч зад пределите й.

Хайдут Димо оцелява. Той е от хората, за които малко се знае, но също създават действителността… След Освобождението Димо много помага с каквото може на хората от родното си село.

Живот свързан с обществено-историческите проблеми!

През пролетта на далечната 1882 година генерал-губернаторът на Източна Румелия - Александър Богориди, правнук на Софроний Врачански е на обиколка.

На път Сливен - Карнобат минава през село Бургуджии. Тук сред посрещачите е и Димо хайдутин.

Като представител на местната власт - кметът пита Богориди, би ли станал кръстник на това село.

Александър Богориди се съгласява и оттогава  Бургуджии - селото на Димо хайдутин се казва Горно Александрово.