Тодор Бакърджиев

15 февруари 2022 г. - 180 години от рождението му

Тодор Пеев се е появил на белия свят в тъмното робство на 1842 г. в Етрополе. Там учи малко време, а в 1858 г. е ученик на Сава Филаретов в София. Учителства след това в Самоков.

Постъпва в Цариградския френски колеж, но поради липса на средства не го завършва. След това е главен учител в Силистра. Наклеветен и подгонен от гръция владика Дионисий.

Той вече е оформен учител-будител, който търси нови хоризонти за българското образование. Въвел е звучната метода на обучение.

Учителства в Кюстендил и основава читалище. Взема активно участие в борбата срещу фараниотското духовенство.

През 1870 г. е учител в Етрополе, където се включва в революционната дейност. Става председател на основания от Левски местен революционен комитет.

Междувременно открива девическо училище и основава читалище “Напредък”. Днес читалището носи неговото име.

Участва в Учредителното събрание на БРЦК през 1872 г. Във връзка с обира на турската поща в Арабаконак, като доверено лице на турската власт е изпратен във Влашко да открие инициатора на обира.

В това време Димитър Общи е заловен и издава съратниците си, сред които е и Тодор Пеев. Поради това за него няма обратен път към родината и става учител в българското училище в Браила.

През 1874 г. става член на Привременния централен български комитет и се сближава с Христо Ботев, Любен Каравелов, Стефан Стамболов и др.

Участва в подготовката на почти всички важни акции на организацията. Включва се в Старозагорското и Априлското въстания. С дописки и статии сътрудничи на в. “Право” и “Курие д Ориент”.

Но най-ярки остават публицистичните му изяви във в. “Възраждане”, който излиза в 25 броя от 5 юни до 12 ноември 1876 г.

Любопитно е да се знае, че в този вестник се публикува за първи път стихотворението на Иван Вазов “Подъл ли е българският народ”.

Крачка напред в развитието на възрожденската ни драматургия е сатиричната драма на Тодор Пеев “Фудулеску, прокопцаният зет на хаджи Стефания” /1876 г./

Любопитни и много автентично звучащи са мемоарните бележки на Пеев, особено “Личен спомен за Апостола”.

През Освободителната война е председател на Орханийския окръжен съвет. По-късно същата длъжност изпълнява в още няколко града.

Става чиновник за особени поръчения и административен инспектор в Министерствота на вътрешните работи.

Може да се каже, че Тодор Пеев е един от първите полицейски инспектори в прохождащата държава. В тази си битност той има компетентности и като дългогодишен окръжен и областен началник.

Извън това превежда от френски “Наполеон Първи. Военни речи и прокламации”.

Интересен за размисъл е по-горе споменатият детайл от биографията - Тодор Пеев е бил доверено лице на турската полиция, но със сполучливото си прикритие и трудната двойна игра е действал доста ефективно в освободителното дело срещу поробителите.

Великият конспиратор Левски е разбирал и ценял много тези неща…Историческата наука би могла да направи повече в тази насока.

Кой знае, може би през времето ще се отърсят от забвение някои факти. Това направление може да кореспондира с полицейския му опит в следосвобожденското Вътрешно министерство.

Възрожденецът Тодор Пеев се самоубива на 26 юли 1904 г., отвратен от алчността на съвременниците си.

Мисля, че този близък сподвижник на Апостола /има данни, че Левски е присъствал предрешен на сватбата му/, се нуждае от това допълнително внимание към неговата така да се каже житейска епитафия.