МАГИЯТА НА ЛЮБОВТА

Лалка Павлова

МАГИЯТА НА ЛЮБОВТА
в 10 хайку

На хоризонта
на сърцето пак изгря
мъжката ти длан.

Прободоха ме
магнетичните игли
на неми думи.

Наркозна вечер.
Вълшебство непознато
запълзя в кръвта.

Изтръпвам цяла
от погледа целуващ
на очите ти.

Апокалипсис
сред дланите ни слети.
И екстазен взрив.

Светът се срути.
По звездните пътеки
крачим заедно.

Метеорен дъжд
след взрива на сърцата
бавно гасне в нас.

Дълго падане
след шеметно летене.
Сляпа тишина.

Покой. Успива
земното привличане
пулса на кръвта.

В сълза гореща
душата ми се сгушва.
Любовта заспа.

——————————

СМЪРТ И ВЪЗКРЕСЕНИЕ
в 10 хайку

Сиви облаци
и в душата ми пуста
крясък на гарван.

Ябълка. Червей.
Под ароматната плът -
вкус на предател.

Свистят от болка
в сърцето заключено
кървави сълзи.

Няма надежда.
И смъртоносна змия
слънцето хапе.

Глухи пътища.
Животът забързано
нагази в тиня.

Мрак. Безвремие.
Мирис на пръст и вода.
В устата - горчи.

Не вярвам вече
ни в мъжкото вричане,
ни в мъжки сълзи.

Посред блатото -
съвсем неочаквано -
цъфна лилия.

В белите листи
слънцето коленичи
тихо за прошка.

Сиви облаци.
А в душата изгряха
хиляда звезди.

——————————

ИСТИНИ ОТ БЪДЕЩЕТО
в 10 хайку

Бездомница е.
Цял живот от ветрове
изгражда кули.

Пее с птиците
и небето й е дом.
Зла илюзия.

Съскат зловещо
години забързани.
Сняг завалява.

Хищни вихрушки
и пресекнала песен
в строшени крила.

Нейде в душата
пълзи съмнението -
змия отровна.

Своите мрежи
пак коварно плетат
паяци в мрака.

Облаци плачат,
а ветровете мълчат.
Навред - тишина.

Малка мушица
сред егоизъм жесток.
Сянка на ястреб.

Шепот молитвен -
иска като птиците
да умре в полет.

Чака с надежда,
ала небето мълчи…
Рухнали кули.

——————————

СИПЕЯТ НА ВРЕМЕТО
в 10 хайку

Площаден екот.
Нежна революция.
Demos без kratos.

Тръгна надолу
сипеят на времето.
В душите - пожар.

Разрушение
и приватизация.
Нивите - пусти.

Глад и престъпност.
Илюзии, рухнали
в миши капани.

Борци и мутри
като хищни акули…
Прострелян живот.

Писъци в мрака
тишината раняват.
Влак с емигранти.

Осиротяло,
пак с надежда заплаква
облаче бяло.

Поглед помръкнал
търси облаци светли
в сънища мрачни.

Самотната нощ
под звездите студени
плаче за обич.

Дърво без корен
дири сред чуждо небе
българско слънце.

——————————

БЪДЕЩЕТО НА СВЕТА
в 10 хайку

Звездите плачат.
В едно се сливат вече
Небе и Пъкъл.

Слънцето падна
в гнездо на усойници.
И заваля мрак.

Смъртта прогледна
и земята заръфа
деца и жени.

Навред тишина.
Обезглавена кукла.
Оловен войник

С крила на прилеп
в черни стени се удря
трескава мисъл.

Дявол или Бог
над Земята властва днес?
Що е истина?

Вулкан от души
под небето ранено.
Мирис на мърша.

Смог и отрова.
А морето повръща
мъртви делфини.

Проговориха
даже и рибите - в страх
от безводие.

Човекът мълчи.
Зинала паст за пари
разум поглъща.