Тодор Харманджиев

Ореше на нивата си орач. Едната от кравите му беше бяла, а другата - шарена. Дойде при орача мечок.

- Защо ти е шарена едната кравичка? - попитал мечокът.

- Нашарил съм я, затова е шарена.

- Можеш ли да нашариш всекиго?

- Разбира се, че мога.

Помисли си мечокът, че ще бъде хубаво ако и той стане шарен и попита орача:

- Искаш ли да нашариш и мене?

- Стига да искаш.

- Тогава хайде! Побързай! Искам до довечера да ме нашариш.

- Ей сега! Заври си тук ръцете - каза орачът на мечока и му показа процепа на колата.

Завря си мечокът ръцете, завърза ги орачът.

Накладе след това огън, нарина се жарава. Постави ралника в жаравата.

Награя се ралникът, та се изчерви и светна. Стисна го с машите орачът и го лепна на гърба на мечока. Ревна мечокът, та се раздра. Но не го слушаше орачът, а продължаваше да го лепи и пърли с ралника. Изпопърли му кожата и го нашари целия.
Пусна го.

Отиде си мечокът и седна да си отпочине под близкия дъб. Гледа мечокът - кацна една сврака на гърба на шарената крава. Махна орачът с копралята, удари свраката, строши й крака.

Хвръкна оттам свраката, долетя и кацна на дъба точно над мечока. И тя се загледа към орача.

Кацна след това едно водно конче на шарената крава. Хвана го орачът, изсмя се, откъсна му опашката, пусна го.

Хвръкна водното конче, долетя и кацна на един клон точчно над мечока и свраката.

След малко дойде момчето на орача. То му носеше ядене в гърне. Но по пътя се бе захласнало в едно ято гълъби, спънало се, паднало и разсипало яденето. Гърнето бе останало наполовина.

Видя орачът, че гърнето е останало до половина, разбра каква е работата, хвана момчето и взе да го бие.

Всичко това гледаха мечокът, свраката и водното конче.

- Братленца - извика мечокът - ей сега орачът ще започне да шари момчето с ралника.

- Не, ще му строши крака! - поясни свраката.

- Ще му откъсне опашката - каза дълбокомислено водното конче.

——————————

в. „За нашето дете”, г. 2, бр. 21, септември 1938 г.