Петър Анастасов

СТИХОТВОРЕНИЕ ЗА ТЕБ

Тук,
между лозята и смокините,
толкова далече
от града с градинско щастие,
от улиците шумни, от витрините,
от парка със декоративни храсти…

Тук,
между лозята и смокините,
сред късове на необятни амфори,
сред сводове от вековете сринати,
сред звукове подземни и метафори,
очаквам те,
очаквам те,
очаквам те…

В ръката ми долита птица плавно
и гущерче на рамото ми сяда.
Минава по небето облак бавно
и сянката му като вечност пада.

Но ти не идваш.
Времето край мене
върти една невидима вихрушка.
Пълзи пчела с дисаги уморени
и мравка върху стрък трева се люшка.

Нахлува старост в моята обител,
но аз не се боя - ще се намерим.
Или при кръстопътя на съдбите,
или в една от следващите ери.

БОТЕВ

В подножието на поета -
поетите, обидно дребни,
блуждаещи и непотребни
останки от разбита чета.

В подножието на поета…

Да рухнеш
като ангел в четническа униформа
с продупчено чело на Вола
или да се развяваш из България на воля
за сметка на държавата си клета…

Кое е по-достойно за поета?

Да станеш връх
или да драпаш към върха?

Но вече не достига дъх
за песни.
(Наднормено тегло, хипертония…)
Очакваме спасителните пенсии,
макар че всяка сутрин ние
все още бръснем мъх.

А той на двадесет и осем
имаше брада огромна!

Каква неизмерима пропаст
разделя възрастта от мъжеството,
пишурката от гения
и роба от свободния човек!

Търпението е безвремие.
Стрелката на часовника се срути.

От Вола вее Вечност.
За няколко минути
поезията се разходи между нас,
но после пак изчезна.
Като в бездна.

Прегракнаха безпомощните ни гласчета.
В подножието на поета.