Георги Михалков

Добротата решила да отиде при хората, за да види как живеят, какво правят. Дълго вървяла и стигнала до един голям град, в който живеели много хора. „Тук - казала си Добротата - хората имат нужда от мен. Те не могат да живеят в такъв голям град, ако не са добри. Всеки ден са заедно: в домовете си, в офисите, в магазините, в автобусите, в метрото… Трябва да са добри, инак как биха живели всички заедно в такъв голям град.”

Заживяла Добротата в града, но скоро разбрала, че хората нямат нужда от нея. Те често се карали, обиждали се един друг, дори понякога се стигало и до бой, когато някоя кола изпреварвала друга, бързайки за някъде.

Добротата всеки ден вървяла между хората, но те я блъскали, бутали и въобще не я забелязвали. Разбрала, че за тях по-важни са парите, апартаментите, колите. Те не се интересували от нея, защото Добротата не им предлагала нито пари, нито апартаменти, нито коли.

„Какви се тези хора - чудела се Добротата - как така живеят? Та нали, за да живееш добре, трябва да си добър.” Но хората й се присмивали и й казвали, че е много наивна и че за да се живее добре не трябва да си добър.

Видяла Добротата, че няма място в големия град и решила да отиде другаде. Вървяла, вървяла и стигнала до едно малко село, високо в планината. Селото било толкова далече, че Добротата си помислила, че никой не живее в него.

Тръгнала тя по тесните селски улички и видяла, че насреща й идва възрастен мъж. Когато се приближил, той поздравил Добротата. Казал й: „Добър ден и добра среща.” Добротата много се учудила. Възрастният мъж не я познавал, нито тя го познавала, а той я поздравил.

Продължила Добротата да върви по селските улички. От време на време срещала хора и всичките я поздравявали. Разбрала Добротата, че тук, в това село, хората имат нужда от нея. Повечето от тях били възрастни, не били богати.

Нямали нито коли, нито апартаменти. Искали само да бъдат добри, за да живеят заедно и да си помагат, защото в това малко далечно село нямало кой друг да им помогне. Затова те я посрещнали добре.

Зарадвала се Добротата, защото когато била в големия град си мислила, че никой няма нужда от нея, а тук я приели и заживели с нея. И така, и те били доволни, и Добротата била доволна.