Лозан Такев

Понякога ми става мъчно, че бързо и лесно забравяме поети като Павел Матев. Дори песните по негови стихове вече не звучат.

Бяха ми близки по чувства и идеи и Павел, Лиза и Уляна…

Отделни спомени ме навестяват и досега за поета, за председателя на Съюза на българските писатели, за министъра на културата, за директора на Българското радио Лиза Матева, за режисьора в националната телевизия Уляна Матева.

Веднъж Павел Матев след някакво литературно четене в другарски диалог ми сподели в Руския културно информационен център как преди години с Лиза са имали семейна уговорка всеки в определен ден от седмицата да се вижда със свой кръг от приятели и колеги.

- Ей така, на чашка коняк ставаха великолепни разговори. Конякът не винаги беше от най-добрия, сега пием по-качествено питие, но срещите бяха незабравими, истински… И с вкуса на доброто питие.

А веднъж след една моя нова сатирична публикация направо не спести и похвалата:

- Лозане, май много те ядосаха новите демократи. Пишеш все по-добре! Хареса ми.

И аз на свой ред не отстъпих:

- Излиза, че ти винаги си бил ядосан през всичките си години… Кой толкова те ядосваше!?

Имах предвид и неговите „Натрупани мълчания”, и неговите нови лирични творби, както и песните по негови стихове…

А в ушите ми още отекват продължителните, нестихващи поне петнадесетминутни аплодисменти в залата след прочитане на словото му на конгреса на културата, който избра новия председател на Комитета за култура Людмила Живкова…

И ме настига в крачка стиха за Мила Павлова „Ти сън ли си или те има?”, изпят великолепно от Лили Иванова. За да си кажа и за автора на тоя стих с вярата, че още го има в една поезия неповторима…