НОЩНО ПАРТИ
Върна се от нощното парти разстроена и гневна. Ядосано събу обувките, изрита ги чак до средата на коридора. Докато се съблича, блъскаше вратите на гардероба и чекмеджета и ругаеше на глас. От стаята си сънена се показва нейната майка и разтревожено я пита:
- Верке, какво се е случило? Защо си разстроена, мила?!…
- Не съм разстроена?… Бясна съм!… Идва ми да ги убия и двамата!…
- Кого, мила?
- Него!… Него!… Него и нея!… Особено нея!… Видях го на партито! И той бил поканен! Едва го познах! Какъв мъж е станал! Отслабнал!… Строен! Беше страхотен! Най-хубавият! Най-елегантният! Най-забавният! Вече бил главен директор на някаква много просперираща английска фирма. А как танцуваше само? Умело и непринудено, без да кокетничи, с поведение на аристократ. Когато заговори, мъжете го изслушваха с най- голяма почит и уважение. А жените полудяха по него. Откъде да знам, че е можел да се превърне в такъв човек?
- За кого говориш, мила?!…
- Как за кого? За бившия ми съпруг, разбира се!За Кольо, за кой друг?! Откъде да знам, че се е променил! Нали си го знаехме какъв непохватен смотаняк беше, докато бяхме женени. Две години живяхме. За нищо не го биваше. Ако забие пирон, ще си изпочупи пръстите и на двете ръце… Нещастник!… Смотаняк! Нали затова се разведох с него?! Откъде да знам, че след като се разделихме, така ще се промени. И той бил поканен на това парти с новата си приятелка. Младо, много красиво момиче. Тя го гледа с обожание! Като разбра, че съм бившата му съпруга, ме намрази. И ми се надува! Другите жени като научиха, че съм бившата му съпруга, също ме гледаха, с лицемерно съчувствие, и с прикрит присмех, че съм изтървала такъв достоен мъж. Чувствах се унизена като глупачка… Както и да е! Опитах се да се престоря, че стоя над тези неща и отидох да го поздравя. Един вид; ние сме съвременни, културни и възпитани хора, и каквото било - било. Това не пречи да си останем приятели. Приближих се. Отметнах коси зад рамо и му се усмихнах. Подадох му ръка. Казах му, че много се радвам, че го виждам. Похвалих го колко добре изглежда! Задържах му ръката и уж случайно го погалих по ревера на костюма. Махнах прашинка от рамото му. Докато се фръцках около него и му се усмихвах кокетничейки, той се разсейваше така, като че ли никога не е имало нищо общо между нас. Изобщо не му пукаше за мен! Пет пари не даваше от това, че ме вижда!… Нищо!… Нищо!… Щеше да го заинтригувам. Малко ми трябваше още! Ама и малката кучка не го остави. Като видя, че го задържах, хищно дотича и ми го отмъкна… Никога не съм се чувствала толкова унизена… Идваше ми да сритам хлапачката по глезена! Мамка му!…. Ама, че работа! Мамка му и копеле!… Кой да разбере, че наш Кольо бил такъв?!… Нали си го знаехме какъв смотаняк беше, докато живееше у нас?!….
- Ама, Верче, тогава ти го остави. Не пестеше обидите. Много груба беше към него! Постоянно го обиждаше!…
- Да!… А ти, ми помагаше, доколкото можеш… Какъв ли не го наричаше?!… Некадърен бил, глупав бил… На две магарета сено не можел да разпредели….
- Ами аз откъде да знам, ма, Верче!… Мислех, че така трябва! Дъщеря си ми! Винаги съм била на твоя страна!…
- Да, да, да!!! … Така беше! Хубаво го оправяхме ние двете с теб, този наш Кольо!
- Тогава защо не се прибра по-рано от партито, ма, Верче?… Защо трябваше да се тормозиш?!…
- Да бе!… Да се прибера като изпъдена и да ги оставя да злорадстват след мен. Издържах до последната минута, ама сега съм бясна!… Бясна съм!… Ама аз!… Ама аз няма да оставя тази работа така!… Ще пипна отново пиленцето… Този път няма да го оставя да ми хвръкне!… Пак ще си го върна!…
